Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 1260

— И все пак — настоя Боренсон, — ако закопнееш слънчевата светлина да погали лицето ти или за удобно легло, или за някой, с когото да си побъбриш…

— Знам къде да те намеря — довърши вместо него Ейвран.

Слезе от коня и прегърна Боренсон. Той я стисна в ръцете си и му се прииска никога да не я пусне. Дребничкото й тяло почти изчезна в прегръдката му.

Ейвран се притисна към него за последен път и Боренсон видя в очите й да проблясват сълзи.

„Все пак частица от нея се е запазила човешка“, помисли си той и това го зарадва.

Тя се сбогува и с Габорн и Бинесман, но думите са безсилни да опишат тази сърцераздирателна сцена. В Бинесман бе открила бащата, когото не познаваше, и когото отново трябваше да загуби.

Остана за момент до входа на пещерата, вдишвайки свежия въздух. Лек полъх на вятъра разклати клоните на дърветата и прошумоля сред тревите — стори й се, че й дава знак да тръгне. Тя сложи древната корона на Йоме на главата си, за да й осветява пътя, обърна се и закрачи към Долния свят.

1

Яма на забравата, най-тайната част на средновековните затвори. — Б.пр.