Читать «По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)» онлайн - страница 4

Но в случая с господин дьо Норпоа от най-голямо значение бе обстоятелството, че по време на продължителната си дипломатическа кариера той се бе проникнал от традиционния, консервативен дух на отрицание, наречен „правителствен дух“, присъщ наистина на всички правителства, и по-специално присъщия на всички правителства „канцеларски дух“. Дипломатическата кариера му бе вдъхнала неприязън, страх и презрение към революционните или макар само некоректните способи, характерни за опозиционните партии. Освен при някои необразовани хора от простолюдието и висшето общество, за които разликата в склонностите не значи нищо, не еднаквите убеждения, а душевното сродство сближава хората. Академик от типа на Льогуве, привърженик на класиците, по-охотно би ръкопляскал на хвалебното слово на Максим Дюкан или Мезиер за Виктор Юго, отколкото на изказването на Клодел за Боало. Еднаквото национално чувство е достатъчно, за да приближи Барес до неговите избиратели, които едва ли виждат кои негови колеги от Академията, които, макар и да споделят политическите му убеждения, имат различен душевен строй и ще предпочетат пред него дори противници като господата Рибо и Дешанел, до които пък някои правоверни монархисти се чувствуват много по-близо, отколкото до Морас или Леон Доде, въпреки че последните двама също мечтаят за завръщането на краля. Скъпящ думите си не само поради професионална сдържаност и предпазливост, но и защото така те имат по-голяма стойност и са по-богати на отсенки за хора, чиито дългогодишни усилия за сближаването на две страни се изразяват — в някоя реч или протокол — само с едно прилагателно, привидно банално, но което крие цял свят за тях, господин дьо Норпоа минаваше за много студен човек в комисията, чийто член бе и баща ми, който бе облажаван от всички останали за приятелското разположение, засвидетелствувано му явно от бившия посланик. То учудваше на първо място самия ми баща, не особено приветлив, общо взето, който бе свикнал да не е кой знае колко желан извън кръга на най-близките си приятели и сам простодушно признаваше това. Той си даваше сметка, че дружеското отношение на дипломата бе резултат на чисто индивидуалния критерий при избора на приятелства на всеки един от нас. Изхождайки от него, всички умствени способности или тънката чувствителност на някой човек няма да ни привлекат толкова, ако той ни отегчава или дразни, колкото веселостта и откровеността на някой друг, празен, повърхностен и нищожен за мнозина.