Читать «По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)» онлайн - страница 2

Колкото до професор Котар, ще му се любуваме на воля по-късно у Покровителката в замъка Распелиер. Засега нека се задоволим да отбележим само следното: промяната при Суан може да се стори изненадваща, защото тя бе завършена, когато, неподозиращ нищо, аз срещах бащата на Жилберт на Шанз-Елизе: тогава между другото той не ме заговаряше и не можеше да извади на показ пред мен връзките си с политическите кръгове (вярно е, че дори да го стореше, може би нямаше веднага да сметна това за тщеславие, тъй като създадената отдавна у нас представата някой човек затваря очите и запушва ушите ни). Майка ми цели три години не разбра, че една нейна племенница слага червило на устните си, сякаш бе разтворено незабележимо в някаква течност, до деня, когато малко по-голямото количество или някоя друга причина не предизвика явлението пренасищане; цялото незабелязвано дотогава червило кристализира и потресена пред това внезапно разхищение на бои, майка ми заяви — както биха сторили в Комбре, — че това е позор, и преустанови, кажи-речи, всякакви връзки с нея. Но за Котар, напротив: доста вода бе изтекла от времето, когато бе свидетел на появяването на Суан у Вердюренови, а почестите и титлите идват с годините. Освен това може да си необразован, да пускаш глупави, шеги и същевременно да притежаваш някаква по-специална дарба, която никаква обща култура не може да замести — например дарбата на забележителен стратег или голям клиницист. Колегите на Котар гледаха на него не само като на невзрачен практикуващ лекар, станал с времето европейска знаменитост. Най-умните измежду младите заявяваха, поне в продължение на няколко години, защото, родена от потребността от промяна, модата се мени, че ако някога се разболеят, ще поверят живота си само на Котар. Те може би предпочитаха да общуват с по-начетени, по-артистични професори, с които можеха да разговарят за Ницше и Вагнер. Когато госпожа Котар устройваше музикални вечери, на които канеше колегите и учениците на мъжа си с надежда той да стане някой ден декан на Медицинския факултет, вместо да слуша музика, Котар предпочиташе да играе на карти в съседния салон. Но всички хвалеха сигурното му проницателно око, бързата му диагноза. И най-сетне, колкото до държането на професор Котар спрямо хора като баща ми, нека обърнем внимание, че макар и често, невинаги проявяваме през втората част от живота си първичната си природа — разцъфнала или повехнала, разгърнала се ярко или приглушена, — а понякога тъкмо противоположната, също като обърната дреха. Като се изключат Вердюренови, които имаха слабост към Котар, неговото прекалено колебливо изражение, стеснителност, любезност му бяха навличали непрекъснати подигравки в младежките му години. Кой милосърден приятел му бе препоръчал ледено държане? Нарасналият му престиж като лекар го улесни. Навсякъде освен у Вердюренови, където инстинктивно оставаше верен на себе си, той почна да се държи студено, съзнателно пестелив на думи, категоричен, когато се наложеше да говори, непропускащ да каже нещо неприятно. Можа да изпробва новата си поза пред пациенти, които го виждаха за първи път: тъй като не бяха в състояние да правят сравнения, те биха се изненадали много, ако узнаеха, че не е по природа суров. Котар се мъчеше главно да изглежда безстрастен и дори в болнична обстановка, пуснеше ли някоя от игрословиците си, които разсмиваха всичко живо, от завеждащия клиниката до новопостъпилия младок, той гледаше да не трепне нито един мускул на лицето му, станало впрочем неузнаваемо, откакто бе обръснал брада и мустаци.