Читать «По следите на изгубеното време I (На път към Суан)» онлайн - страница 38

Когато, след като се погрижеше нищо да не липсва на родителите ми, Франсоаз се качваше при леля, за да й даде пепсина и да я пита какво ще яде на обед, много рядко се случваше да не трябва още в този ранен час да каже мнението си или да даде пояснения по някое важно събитие.

— Представете си, Франсоаз, госпожа Гупи отиде да вземе сестра си с повече от четвърт час закъснение. Ако се забави по пътя, току-виж, пристигнала в църква след причастието.

— Хм, не бих се учудила — отвръщаше Франсоаз.

— Франсоаз, ако бяхте дошли само преди пет минути, щяхте да видите госпожа Ембер с аспержи, два пъти по-големи от аспержите на стрина Кало. Опитайте се да разберете от слугинята й откъде ги е взела, та след като сте решили тази година да ни готвите все аспержи в какви ли не гостби, да купите поне такива големи за гостите ни.

— Не бих се учудила, ако ги е взела от господин свещеника — заявяваше Франсоаз.

— Как ли не, бедна ми Франсоаз! — отвръщаше леля, вдигайки рамене. — От свещеника! Сякаш не знаете, че в неговата градина растат само съвсем дребни аспержи! Казвам ви, че тия бяха дебели колкото човешка ръка. Е, разбира се, не колкото вашата, но колкото моята. Колко отслабна и тая година, горката!… Франсоаз, чухте ли колко силно звъняха тази сутрин? Едва не ми пукнаха тъпанчетата!

— Не, госпожа Октав.

— Ах, моето момиче, здрава глава имаш, можеш да благодариш на бога. Маглон беше дошла да вика доктор Пипро. Той излезе тутакси с нея и завиха по улица Оазо. Сигурно някое от децата се е разболяло.

— Ох, божичко! — въздъхваше Франсоаз, която не можеше да чуе за някое нещастие, сполетяло кой да е непознат, дори на оня край на света, без да почне да се вайка.

— Ами за кого ли би камбаната, Франсоаз? Господи, сигурно е било за госпожа Русо. Виж как забравих, че се помина онази нощ. Ах, време е добрият господ да ме прибере и мене, съвсем не знам къде ми е главата, откакто си отиде горкият ми Октав. Но аз ви губя времето, моето момиче.

— Ни най-малко, госпожа Октав, моето време не е скъпо. Не съм го купила от оня, дето го е направил. Ще ида само да видя да не би огънят да е угаснал.

Така Франсоаз и леля преценяваха заедно по време на това утринно съвещание първите събития на деня. Понякога обаче тия събития вземаха много загадъчен и сериозен характер; леля чувствуваше, че не може да дочака момента, когато Франсоаз ще се качи повторно, и в къщата отекваха четири пронизителни прозвънявания.

— Госпожа Октав, часът за пепсина още не е дошъл — казваше Франсоаз. — Да не би да ви е призляло?

— Не, Франсоаз — отвръщаше леля. — Впрочем да, нали знаете, че сега на пръсти се броят миговете, когато не ми призлява. Ще свърша един ден като госпожа Русо, без да гъкна. Но не затова ви позвъних. Можете ли да си представите, че току-що видях с очите й госпожа Гупи, както виждам вас, с едно момиченце, което не познавам? Идете да купите сол за две су от Камю. Изключено е Теодор да не може да ви каже кое е.