Читать «По следите на изгубеното време I (На път към Суан)» онлайн - страница 22

Чух стъпките на родителите си: изпращаха Суан. Когато звънчето на пътната врата ме предупреди, че той си е отишъл, застанах на прозореца. Мама питаше баща ми дали морският рак е бил хубав и дали господин Суан си е взел повторно от сладоледа с кафето и фъстъците.