Читать «По следите на изгубеното време I (На път към Суан)» онлайн - страница 21

Знаех, че тазвечерното ми поведение ще повлече възможно най-тежки мерки за мене от страна на родителите ми, много по-тежки наистина, отколкото би предположил някой външен човек, от мерките, подобаващи за действително грозни провинения. Но при моето възпитание провиненията не се степенуваха както при другите деца и аз бях приучен да считам за най-сериозни (сигурно защото не е имало други, от които е трябвало да се въздържам по-старателно) провиненията, изхождащи, както сега разбирам, от един и същ източник — лесно възбудимата ми нервна система. Но тогава това определение не се споменаваше, тази причина не се издаваше, за да не би да си въобразя, че е простимо да допускам подобни грешки или дори че не съм в състояние да им устоя. Но аз ги разпознавах по безпокойството, което ги предшествуваше, и по строгостта на наказанието, което ги съпровождаше. Затова си давах ясно сметка, че провинението, което се канех да извърша, спадаше към най-строго наказваните, макар и не най-сериозните. Изпреча ли се на пътя на мама, когато се качва в спалнята си, разберат ли, че не съм си лягал, за да й кажа лека нощ в коридора, няма да ме държат повече в къщи, още на другия ден ще ме пратят в колежа, в това нямаше никакво съмнение. Е добре! Предпочитах да постъпя по този начин, па макар и да трябваше пет минути след това да се хвърля през прозореца. В момента исках само едно — мама, да кажа лека нощ на мама. Бях отишъл много далеч по пътя на осъществяване на желанието си, за да мога да се върна назад.