Читать «По следите на изгубеното време I (На път към Суан)» онлайн - страница 23

— На мен лично сладоледът не ми хареса кой знае колко — каза майка ми. — Струва ми се, че идния път ще трябва да опитаме някоя друга есенция.

— Нямате представа колко променен ми се вижда Суан — каза дядовата братовчедка. — Невероятно се е състарил!

Тя до такава степен беше свикнала да вижда Суан все някогашния младеж, че се учудваше, когато внезапно видеше по-стар от възрастта, която му приписваше. А и моите родители между другото намираха, че той се е състарил препалено много, неестествено, неприлично, но напълно заслужено за хората, които са били дълго ергени, за всички тия, за които големият ден, непоследван от никакъв друг ден, е по-дълъг, отколкото за другите хора, защото за тях той е празен и отделните моменти се трупат още от сутринта, без да се разделят после между децата.

— Струва ми се, че онази безсрамница, жена му, му създава много грижи, като живее пред очите на цяло Комбре с някакъв си господин Шарлю. Всичко живо говори само за тях.

Майка ми забеляза, че независимо от това от известно време той изглеждал по-разведрен.

— Освен това сега прави по-рядко онзи жест, който така напомня баща му: да си бърше очите и да прокарва ръка по челото си. Мисля, че всъщност той вече не обича онази жена.

— Разбира се, че не я обича — обади се дядо. — Преди доста време получих писмо от него по този въпрос, което не оставя никакво съмнение за чувствата му, най-малкото за любовните му чувства към тази жена. Естествено аз се направих, че не съм разбрал. Е какво! Видяхте ли, че забравихте да му благодарите за виното — добави дядо, обръщайки се към двете си балдъзи.

— Как да не сме му благодарили! Между нас казано, струва ми се дори, че му намекнахме много изтънчено за подаръка му! — възрази леля Флора.

— Вярно, чудесно го извъртя! Аз ти се възхитих — забеляза леля Селин.

— Но и ти не остана по-долу.

— Да, намекът ми за любезните съседи не беше лош.

— Охо! Това ли значи според вас благодарност? — възкликна дядо. — Чух тия приказки, но мътната да ме отвлече, ако разбрах, че се отнасяли за Суан. Можете да бъдете сигурни, че и той нищо не е разбрал.

— И таз добра! Суан не е глупав, уверена съм, че е схванал намека. Не можех все пак да му кажа броя на бутилките и цената на виното!

Баща ми и майка ми останаха сами и седнаха за малко. После баща ми каза:

— Ако нямаш нищо против, можем да се качим да си легнем.

— Щом искаш, драги, макар че никак не ми се спи. Не вярвам това невинно кафе със сладолед да ме е разсънило така. Но виждам, че свети в слугинската стая и понеже бедната Франсоаз ме е чакала досега, ще ида поне да ми развърже корсета, докато ти се събличаш.