Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 59

И така, двамата с Паркър седнаха на кухненската маса, докато тя направи кафето. Беше си донесла кафемашината „Неспресо“ в Бореас. Установила бе, че вече не може да живее без нея.

— Мога да отворя виното, ако предпочитате.

— Не, то е за вас. А и без друго се старая да внимавам, що се отнася до алкохола.

Тя донесе две чаши кафе на масата. Аманда си избра мляко. Взе го на дивана в дневната и скоро потъна в една от книгите, привидно забравила за възрастните в съседната стая.

— Голяма щастливка сте — каза Паркър, сочейки Аманда. Въпреки че ходеше на пръсти около този мъж, Рут не успя да скрие, че комплиментът я поласка.

— Знам — каза тя. — Като оставим настрана болестта й, почти не създава неприятности.

— Тя ми спомена, че понякога боледува.

— Страда от Синдром на хроничната умора. Лекарите постоянно ни казват, че ще отшуми, и ние само чакаме, но засега — нищо. Има дни, в които ми се налага да потискам порива си да я увия в одеяла и да й забраня да излиза от къщата, да не би да я сполети нещо лошо. — Тя потрепери и сините дълбини на очите й се замъглиха, сякаш нещо беше размътило тинята на дъното. — Понякога си мисля, че сме оставени тук само за да се грижим за децата си, докато не станат готови да се погрижат сами за себе си.

— Подобни мисли спохождат всички ни — каза той, а в съзнанието на Рут спонтанно проблесна прочетеното и чутото за него, за детето, което беше загубил, за съпругата, загинала заедно е него. Какво да кажеш в подобни моменти?

Нищо, реши тя. Нищо не казваш.

— А как сте?

— Възстановявам се — каза той.

— В града говорят за вас.

— Говорят за всички.

— Не така, както за вас.

— Всички влачим историите си със себе си.

Рут го стрелна с поглед, но той сякаш наистина говореше единствено за себе си. И все пак искаше да го отклони от следата.

— Съжалявам, толкова съм груба! Трябваше да ви предложа нещо с кафето. Имаме курабийки.

— Всичко е наред, наистина. Кафето е чудесно. Не бих искал да го развалим, като намесим и друг вкус.

— Щом така предпочитате…

Опипваха предпазливо темите около детайлите на живота на другия. Тя забеляза, че той не си вре носа в работите й — като начало нямаше въпроси за бащата на Аманда. Накрая стигнаха и до причините да дойдат в Бореас.

— Смяна на пейзажа — излъга Рут, внимателно заобикаляйки лъжата. — Там, където бях, се чувствах като в кафез.

— Аманда ми разказа, че преди сте живели близо до баба й.

— Точно така — отговори Рут, забила поглед в чашата с кафе.

— Понякога е трудно. Моята дъщеря живее с майка си в едни преустроени помещения на територията на имота на нейните родители във Вермонт. И макар Рейчъл много да харесва родителите си, на моменти й се иска да избяга на Бермудските острови. Че даже и в Сибир.