Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 58

Щайгър се окъпа, после използва белина да дезинфекцира пода на банята, облече се и освободи стаята. Сложи изцапаните с кръв дрехи във втора торба, купи кутия с течност за запалки от един магазин за цигари и изгори торбата в контейнер за боклук зад изоставен търговски център на север от Джаксънвил. Кара в продължение на двайсет и четири часа, почти без да спира, само за кафе и два пъти за дрямка, с пълното съзнание, че пътува по същия маршрут като покойния Бруно Пърлман. Чудеше се какво ли е да се удавиш. Опита се да си го представи, но умствените му способности не бяха добре приспособени за проникване в чуждото съзнание. Емпатията не му беше присъща.

Умората най-сетне го обори малко след като излезе от Бостън. Нае си стая в евтин мотел на Път I и изяде изстиналите хамбургери, които беше купил по пътя. Спа едва няколко часа, на спуснати завеси, преди болката в стомаха да го събуди. И все пак му беше достатъчно.

Отново се качи в колата и потегли към Бореас.

16

Рут и Аманда Уинтър се върнаха вкъщи и завариха детектива да ги чака на верандата с книга, подпряна на лявото бедро. Рут не знаеше колко дълго беше стоял там, но, изглежда, не беше прочел повече от няколко страници. Наблюдаваше я замислено, докато се приближаваха, и макар да й се усмихна, в усмивката му имаше нещо диво и тя се почувства ужасно разголена пред погледа му. Не го искаше тук. Знаеше кой е той. Тъкмо тази сутрин беше чула някой да го споменава в универсалния магазин на Чандлър. Отбил се там по-рано да купи вино и непозната на Рут жена изко- ментира пред нея колко е странно, че на брега е изплувало тяло малко след като „този мъж“ се преместил в Бореас. Едуин Уийкс, който през повечето дни работеше на касата в магазина, й каза да не приказва подобни глупости и всички се разсмяха, дори Рут, но го направиха по начина, по който хората отказват да приемат някоя истина, която не искат да чуят изречена на глас.

Това, долови Рут, беше човек, който надушва тайните така, както прасетата надушват трюфели.

За разлика от нея Аманда се зарадва да го види. Попита го как е, а той отвърна, че е добре. Каза, че й е донесъл няколко книги, за да й се отблагодари за добрината, и й се извини, че е започнал едната, докато е чакал двете с майка й да се приберат. После подари на Рут виното в знак на извинение за тревогите, които сигурно й бе причинил, вследствие на което тя нямаше как да не го покани вътре, защото имаше чувството, че това би било не просто грубо, но можеше да погъделичка и онези ми ти негови сетива. Беше почти сигурна, че е дошъл само по причините, които сподели — да благодари на Аманда и да се извини на нея самата, но нямаше как да е убедена. Тъй като другото нещо, което бе дочула, докато пазаруваше, беше, че Паркър и началник Блум са забелязани да разговарят в „Улесен“, а и някой отбеляза, че Дан Райни бил сигурен, че е видял Паркър на брега — точно на мястото, където бе изплувало тялото.