Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 61
Джон Коннолли
Първата стъпка, помисли си Щайгър, е да установи самоличността на мъжа.
Втората, при необходимост, е да го затрие от лицето на земята.
На 19-и ноември 1900 г. в Портланд, Мейн, се ражда жена на име Милдред Елизабет Зиск. След повторната женитба на майка й през 1911 г. името й е променено на Гиларс, а когато Милдред е на шестнайсет, семейството се мести в Охайо, където тя учи драматично изкуство в Уеслианския университет. Накрая се преселва на изток в Ню Йорк, за да си търси работа, където е наета от „Reichs-Rundfunk-Gesellschaft“, Немското държавно радио.
Когато нейният годеник, родом от Германия, е убит на Източния фронт, тя попада под влиянието на Макс Койшвиц, програмния директор на НДР за САЩ, който излъчва по радиото антисемитска и антибританска пропаганда под името д-р Андерс. Гиларс и жененият Койшвиц стават любовници и работят заедно по радиопредаване, наречено „Дом, свиден дом“, замислено с главната цел да предизвика носталгия у американските войски, воюващи с германците в Северна Африка. И така, Гилард се превръща в първата Аксис Сали. Излъчвайки под името Мидж и посредством обмислена употреба на музика, тя се възползва от тревогите на войниците за мисията им, за офицерите, за жените, които ги чакали у дома, за онова, което ги очаквало след войната. Пропагандата била непохватна и до голяма степен неефикасна, но американските войници харесвали избора на музика. Ако не друго, Гиларс имала добър музикален вкус, със засилен уклон към суинга.
Гиларс продължава да излъчва от Берлин до капитулацията на германците, след което се изгубва в следвоенния хаос, но министърът на правосъдието на САЩ е решен да я издири. С нея се свързва и псевдонимът Барбара Моме и паяжината започва да се разплита, когато търговец на антики продава маса на жена със същото име, което отвежда военните до адрес в британската част на Берлин през март 1946 г. Гиларс е арестувана и върната в САЩ, за да бъде съдена, като взема със себе си единствено снимка на вече покойния си любовник. Лежи дванайсет години за измяна във Федералното изправително заведение за жени в Алдерсън, Западна Вирджиния, преди да бъде пусната на свобода през 1961 г., след което става учителка в женския католически манастир на Сестрите на бедното дете Исус, край Кълъмбъс, Охайо. Умира, никому неизвестна, през 1988 г.
* * *
В покоя на дома си Човека Пъзел слушаше възстановка на едно от радиопредаванията на Аксис Сали. Беше го сглобил сам, разнообразявайки записите на нейния глас с лек немски акцент с мелодии от епохата, която обичаше.
Гласът й заглъхна, когато от плейлиста зазвуча Каунт Бейзи с „Приспивна песен на Бърдленд“. Чак когато Ърл Щайгър потропа на прозореца му, Човека Пъзел неохотно се откъсна от мечтанията си, за да му отвори.
