Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 55

— Не знам — отвърна Паркър. — За да му напомня? В памет на някого или нещо такова?

Блум призна, че има известна логика, макар че оставаше отворена и за други възможности.

— Предполагам, че мога да поразпитам — каза тя. — Струва ми се, че в Бангор има православна синагога, а и в Портланд трябва да има поне една. А и винаги може да се разчита на Гугъл.

Тя набързо потърси информация през телефона.

— Боже, има много неща за номера от концентрационни лагери. Използвани са за идентифициране на затворници в Аушвиц, и само там. Ей, това не го знаех. Май само от един поглед на тази статия излиза, че може наистина да са лагерни идентификатори.

— Може ли пак да погледна номерата?

Тя отново му подаде телефона и той си ги записа в тефтера „Молескин“, който извади от джоба на якето си.

— Можех просто да ви ги изпратя на телефона — каза тя.

— Обичам да си записвам.

Тя подмина репликата без коментар.

— Познавам един човек в Ню Йорк — равин, — който може би ще може да ни помогне — каза й той. — Ако са номера от Аушвиц, сигурно има начин да ги свържем с фактическите затворници.

— Възможно е те да нямат нищо общо с попадането на Пърлман в океана.

— Не пречи да попитаме.

— Окей, но също така смятам, че трябва да уведомим местната синагога, че останките на Пърлман са тук. Не знам много за заупокойните ритуали на евреите, но помня, че предпочитат да заравят мъртвите до двайсет и четири часа, а вече са минали повече.

— Ще ви намеря отговор и на този въпрос. Не че можете да направите много за него, докато не бъде извършена аутопсията.

Говориха си, докато кафето на Блум изстина. Зачуди се дали да не си поръча второ, но реши да не го прави. Имаше задачи за вършене, включително и тази, официално да назове по име Пърлман пред пресата. А и не беше препоръчително да прекарва с Паркър повече от необходимото време на подобно публично място. Откакто беше тук, други хора бяха дошли, после си бяха заминали и сигурно бяха забелязали, че разговарят.

— Може би греша — заяви тя и стана да си върви, — но ми прави впечатление, че като че ли не горите от желание да разговарям с когото и да било от местните, или дори от околността, било то евреин или човек, който познава еврейската история и традиции.

Паркър направи знак на Ларейн да му долее.

— Ами ако смъртта на Пърлман не е била самоубийство? попита той. — Фактът, че е евреин, може да е абсолютно несъществен. Но пък може и да не е. Ако е убит, е хвърлен във водата с надеждата да си остане там, но теченията са предали убиеца му. Не знам какъв процент от населението на този щат са евреи, но надали е повече от един, ако има и толкова, и само неколцина от тях живеят толкова на север. Ако смъртта му има връзка с вярата му, то трябва да сме внимателни да не допускаме тази малка общност от хора да разбере, че любопитстваме за обстоятелствата около нея. Във всеки случай все още не. Не и докато не разберем повече за тези татуировки, и то от безпристрастен източник.

— Не вярвате, че се е самоубил, нали? — каза Блум.