Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 52

А имаше и моменти, когато на Анхел и Луис им беше трудно дори да си представят Паркър да прави онова, което правеше някога: да преследва най-лошите сред хората. Те вярваха в силата му, в познанията му, в способността му да проумява ситуации, които им изглеждаха като нищо повече от дим и сенки. Как можеха да застанат до него, ако не можеха да разчитат, че ще им пази гърба, че ще им се притече на помощ, ако изпаднат в беда?

Но в други моменти Анхел поглеждаше Паркър и виждаше в очите му да горят пламъците на непоколебимостта — и в същия миг се убеждаваше, че не всичко е изгубено.

— Какво ще правим с него? — запита Анхел, когато навън започна да ръми. Луис нямаше нужда да пита кого има предвид.

— Ще почакаме и ще видим — отговори.

14

Кори Блум пристигна в „Улесен“ — липсата на скапания предлог дразнеше и нея — малко след десет и завари Паркър вече настанен на маса до прозореца в задната част на магазина. Не я беше чул да влиза и тя забеляза, че в лявата си ръка държи някакъв предмет. Приличаше на червена гумена топка, от онези, които хората, работещи в офиси, използват против стрес, но когато се приближи, видя, че има тъмни примки, които се увиват около пръстите. Сети се, че е виждала нещо подобно в магазина за спортни стоки в мола в Бангор, когато отиде да си търси нови маратонки. Беше в секцията за катерачи, до въжетата, котките и карабинерите — ръкохватка за предмишница. Усилието да я стиска беше изписано на лицето му. Потреперваше при всяко свиване, но не спря, докато не видя отражението й в чашата си, в който момент внимателно пусна уреда в джоба си.

— Работи ли? — попита го тя.

— Боли, но трябва да се надявам.

Блум седна срещу него. Вече си беше взел кафе, заедно с брой на, Ню Йорк Таймс“, макар че, изглежда, все още не беше отварял вестника.

— Има ли нещо общо със случилото се?

— Ловни сачми — каза той. — Получих увреждане на нерв в ръката и няколко фрактури на костите. Претърпях операция, но трябва да поддържам набор от движения и мускулен тонус. Физиотерапията помага. Масажът също работи.

— Да не би да ме молите?

— Да не би да ми предлагате?

— Хората може да се разприказват.

— Да не говорим за съпруга ви.

— Сигурна съм, че ще разбере, щом е за медицински цели.

— Сигурен съм, че няма.

— Вероятно сте прав.

Нима флиртуваха? Блум не помнеше последния път, когато беше флиртувала с някого. Не флиртуваше даже с мъжа си. Като че нямаше особен смисъл.

Ларейн Улесен дойде и взе поръчката й за кафе. На Блум й се стори, че тя може, без да иска, да ги е чула. Едва се удържаше да не се разхили, но битката беше мъчно извоювана. Блум изпита облекчение, когато тя отиде да направи кафето.

— Имате ли нещо против да ви попитам как сте иначе? — каза тя. Той извърна поглед.