Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 51

Все още не бяха повдигали темата пред Паркър, но се съмняваха, че ще се върне в къщата, която се издигаше над скарбъроуските мочурища. Според тях щеше да му е трудно да започне наново живота си в дом, в който никога вече не ще се почувства сигурен. Защитата на Паркър беше пробита не само физически, но и психически. Никога не би повярвал, както преди, в способността на дома си да устои на проникване, а може би дори в собствената си способност да се защити — или поне така си мислеха те.

От практична гледна точка къщата се беше появила в множество новинарски репортажи и вестникарски статии. Адресът и местоположението вече бяха известни на мнозина. Анхел и Луис изобщо не се самозалъгваха, че враговете на детектива не са можели да го открият и преди, стига да са имали желанието да предприемат действия срещу него.

Дори фактът, че някои от тях в крайна сметка бяха успели да го ранят толкова лошо, не беше съвсем изненадващ за тях. Не, важното беше, че местоположението на дома му вече беше публично достояние. Новинарските репортажи го посочваха чрез „Гугъл Карти“. Какъв покой щеше да намери, ако се върнеше там, дори някак да успееше да превъзмогне психологическите и емоционалните трудности на живота в къща, в която едва не бе срещнал смъртта си — в която всъщност технически беше умрял, преди да го реанимират първия от трите поредни пъти.

Освен това стоеше въпросът за това какъв точно човек щеше бъде. Имаше увреден нерв на лявата ръка. Единият му бъбрек беше изваден. Бяха изровили толкова много сачми от черепа и гърба му, че хирурзите бяха напълнили две стъклени чинийки петри. Понякога, докато говореше, забравяше някое име или назоваваше погрешно някой предмет. Веднъж, в едно кафене в Бореас, бе помолил Анхел да му подаде „звънче“.

— Звънче ли? — беше попитал Анхел.

— Да, звънче. Малко звънче. Да си сипя в кафето.

И колкото повече се объркваше Анхел, толкова повече се разстройваше Паркър, докато накрая не се изправи, мина зад Анхел и си взе кутийка обезмаслено мляко.

— Виждаш ли? Звънче!

После, секунди по-късно, докато четеше етикета отстрани на кутията, явно осъзна какво е сторил и започна да се извинява, но гласът му изневери, а единственото, което те можеха да сторят, бе да гледат как се опитва да потисне сълзите от гняв и срам.

Дали това беше краят им, запита се Анхел. Това ли беше финалният, лишен от достойнство завършек, великото фиаско? Един прекършен Паркър, който живее от това, което е успял да изкара, като е продал къщата и прилежащата й земя и се е преместил в малка квартира някъде си, подпомогнат — при нужда и само ако може да се случи дискретно — от приятелите си? Дейв Евънс, разбира се, щеше да му даде работа като барман в „Голямата изгубена мечка“, но какво ако, както бъркаше думите — ако не и понятията — за „мляко“ и „звънче“, се окажеше неспособен да функционира?