Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 48

Джон Коннолли

— Не го прави отново — каза му Щайгър. — Опиташ ли се, следващият куршум ще пръсне капачката на коляното ти, или пък топките.

Лени замръзна. Вторачи се в залепналия за дънките му зъб. Не искаше да повярва, че някога е принадлежал на съпругата му.

— Ще ти кажа нещо — започна Щайгър. — Работата по зъбите на жена ти наново възбуди възхищението ми от уменията на зъболекарите. Преди смятах, че не са нищо повече от провалили се лекари, защото, така де, колко ще да е трудно да работиш със зъби, като оставим настрана всичките му там нерви и глупости. Мразех да ходя на зъболекар като дете. И сега мразя.

Както и да е, винаги съм си мислел, че ваденето е най-лесната част. Хващаш здраво и дръпваш рязко. Само че да хванеш здраво зъб е по-трудно, отколкото можеш да си представиш, а после трябва да завъртиш, а понякога — ако е повреден — зъбът просто се чупи. Ще забележиш, че някои от зъбите на жена ти не излязоха непокътнати. Ще ми се да вярвам, че и за двама ни беше поучителен опит.

Ако се съмняваш в мен и се опитваш да се убедиш, че това не са зъбите на жена ти, мога да ти кажа, че беше облечена с дънки и жълта блуза на зелени, не, сини цветя. В тъмното не се вижда много добре. Освен това има белег ей тук, на лявата ръка, като голяма луничка. Мен би ме притеснявал, да ти призная. Тя е хубава жена, но все ще си мисля за белега, ще ми напомня за всичко сбъркано, което се крие отвътре, защото у всички ни има нещо сбъркано. Звучи ли ти като жена ти? Пеги, нали? С „и“ накрая. Галено от Маргарет. Така ми каза тя, докато още можеше да говори.

Не, не, не ми се разстройвай сега. Ще помръднеш или ще се опиташ да ме изриташ и цялата работа ще се развие много по-зле и за двама ви. Да, така е — тя е още жива, кълна ти се. Изслушай ме сега, само слушай: има по-лоши неща от това да си загубиш зъбите. Вече правят какви ли не чудеса с импланти. Може да има много по-хубави зъби от старите. А ако е прекалено скъпо или пък просто не се получи заради уврежданията — защото, нека ти припомня, че не съм професионалист, — винаги може да се сложи протеза. Майка ми носеше протези, също като мен, и смятах, че я карат да изглежда по-млада, защото винаги бяха чисти и равни. Някога да си виждал стари хора със собствените си зъби? На нищо не приличат. Нищо не може да се направи за старостта. Тя е безжалостна. Опустошава ни всичките.

Той клекна пред Лени, като внимаваше да остане извън обсега му, в случай че гневът надвиеше страха. Но нямаше нужда да се тревожи. Лени плачеше.

— Ето какво ще направим — каза Щайгър. — Ако си честен с мен и отговаряш на въпросите ми, ще я оставя жива. Тя е упоена с болкоуспокояващи, така че в момента не чувства почти нищо. Преди да си тръгна, ще повикам линейка и ще се погрижат за нея. Обещавам ти го.