Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 46

— Не съм си довършил млякото още.

— Вземи го със себе си.

— Не-е, мисля да го допия тук. Не искам да го разлея.

— Аз ще се приготвям за затваряне покрай теб. Ще трябва да ме извиниш.

Отиде да вземе касовото чекмедже. Обикновено броеше постъпленията, преди да си тръгне, но в този случай щеше да го остави за сутринта. Не искаше да дава на този човек каквито и да било поводи да се застоява.

— Не ти искам милостинята — каза посетителят. — Ще си платя сам, както правя винаги.

Бръкна в джоба на сакото си.

— Е, какво мислиш, е това?

При все че не искаше, Лени се улови как поглежда, за да види какво е привлякло вниманието на мъжа. Зърна нещо малко и бяло, което мъжът очевидно бе измъкнал от джоба си.

— Исусе, та това е зъб. — Произнесе го „съб“. Вдигна въпросния предмет към светлината, все едно е бижутер, който оценява скъпоценен камък. — Кажи сега, откъде мислиш, че се е пръкнал? Със сигурност не е един от моите.

И сякаш за да не оставя капка съмнение, той побутна горния ред от зъбите си с език и протезата му остана в лявата му длан. Действието накара устата му да пропадне в себе си, при което лицето му придоби още по-странен вид. Усмихна се, кимна на Лени и отново намести приспособлението си на мястото му. После сложи зъба върху плота на бара. По корена беше полепнала ивица червеникава плът.

— Никак не е зле, а? — попита той.

Лени отстъпи назад. Зачуди се дали ще успее да се измъкне поне за малко, да извика полиция. В заведението нямаше оръжие, но кабинетът отзад имаше здрава врата и хубава ключалка. Можеше да се заключи вътре и да изчака идването на полицията. Дори да успееше да стигне до телефона обаче, какво щеше да каже на оператора — че някакъв мъж му е представил зъб за оглед? По последна информация това не беше престъпление.

Освен, освен…

Като някакъв илюзионист клиентът му отново бръкна в джоба си и измъкна втори зъб, а после и трети. Накрая като че се умори от цялата тази работа, затършува за последен път в дрехата си и пръсна по бара цял набор от зъби. Някои бяха без корени. Поне един, изглежда, се беше счупил при ваденето. Голяма част все още бяха изпоцапани с кръв или от тях висеше късче месо.

— Кой си ти? — попита Лени. — Какво искаш от мен?

В ръката на мъжа се появи пистолет. Лени не разбираше от оръжия, но този изглеждаше голям и донякъде стар.

— Стой на място — каза мъжът. — Чуваш ли ме?

Лени кимна. После успя да каже:

— Нямаме почти нищо в касата. Беше спокойно цял ден.

— На крадец ли ти приличам?

Звучеше искрено засегнат.

— Не знам на какъв ми приличаш — каза Лени и съжали за думите си в мига, в който излязоха от устата му.

— Нямаш никакви обноски — каза мъжът. — Ясно ли ти е, скапан чифут?

— Съжалявам — каза Лени. У него вече не бе останала капка гордост, само страх.

— Приемам извинението ти. Знаеш ли какво е това?

Той раздруса леко оръжието.

— Не. Не разбирам много от пистолети.