Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 38

— Ако го лепнете на мен, аз също страшно много ще се ядосам.

Изведнъж й се прииска да се върне в офиса и пак да погледне списъка. Искаше отново да огледа колата, точно както го бе сторил той. Имаше чувството, че пропуска нещо, нещо, което той бе забелязал.

Само че я чакаше съпруг, и куче, и вечеря. А може би все пак и вана. Да, почти сигурно вана. Най-добре мислеше там. Докато го гледаше как се отдалечава, си помисли:

Какво допуснахме в града си?

12

„Урагана Хач“ беше разположен в края на ивица земя между Джаксънвил и Сейнт Огъстин на крайбрежието на Флорида, достатъчно далеч от истинските туристически капани, че да си осигури запазването на определена местна клиентела, но в същото време така разположен, че да привлича всякакъв род хора и да си осигури достатъчно работа, за да се издържа. Мъж на име Скетъл притежаваше деветдесет процента от „Урагана Хач“, но рядко го посещаваше, предпочел да остави управлението на заведението на своя главен барман и акционер с десет процента Лени Тедеско. Скетъл предпочиташе да си мълчи за факта, че притежава голям дял от „Урагана Хач“. От това, което Лени знаеше за тях, по-голямата част от семейството му — бяха „холи ролърс“, от онези, които няколко пъти в годината ходят в „Холи Ленд Експириънс“ в Орландо и смятат бургерите Голиат в „Оейзис Палмс Кафе“ в тематичния парк за адски добра храна — при все че Лени се съмняваше да използват точно тези думи, за да я опишат. Лени Тедеско никога не беше ходил в „Холи Ленд Експириънс“ и нямаше никакво намерение да го прави. Предполагаше, че тематичен християнски парк не е най-подходящото за един евреин място, дори за несъблюдаващ традициите евреин като него, и не му пукаше, ако ще и паркът да се славеше с това, че пресъздава визията на йерусалимски уличен пазар.

От друга страна, „Урагана Хач“ беше горе-долу също толкова автентичен от гледна точка на баровете във Флорида, колкото „Холи Ленд Експириънс“ беше достоверно отражение на духовната природа на Йерусалим през първи век преди новата ера. Изглеждаше така, както трябва да изглежда класически за Флорида плажен бар — дърво, препарирана риба, снимка на Хемингуей, — само дето беше построен в началото на деветдесетте, в очакване на строежа на жилищен комплекс на име „Оушън Брийз“, който така и не стигна по-далеч от редица архитектурни планове, дупка в земята и данъчно отписване. „Урагана Хач“ обаче остана и някак смогна да процъфти, в огромна степен благодарение на Лени и на съпругата му, Пеги, която беше много добра в пърженето, готвачка от старата школа. Приготвяше пържени стриди, които можеха да разплачат човек. Тайните й съставки бяха креолски подправки, хубаво жълто царевично брашно и кашерна — кашерна — сол „Даймънд кристъл“. Пък и Скетъл не проявяваше кой знае каква заинтересованост да трупа голяма печалба — стигаше му „Хач“ да не губи пари. Лени предполагаше, че Скетъл, който не употребяваше алкохол и очевидно преживяваше основно на пилешки филенца и шоколадово мляко, просто тайничко се кефеше да показва среден пръст на своите по-святи-от-вам, лъскащи църковните пейки роднини, като притежава бар. Съпругата на Лени обаче твърдеше, че сестрата на партньора му, Лесли, която беше от най-лошия вид възхваляващи Христос, няма нищо против да лъска и разни други работи и може да даде доста точно описание на таваните в половината мотели от Джаксънвил до Маями, което бе и вдъхновението зад прякора „Чука-Наред Скетъл“.