Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 40

— Откъде изобщо знаят, че наистина са те? — обади се нечий глас. — При старци като тия, може да е всеки.

Близо до вратата, в другия край на бара, седеше мъж. Лени не го беше чул да влиза. Нито пък беше чул на паркинга да спира кола. Лицето на посетителя беше леко извърнато от телевизора, все едно не можеше да понесе гледката. Носеше сламена мека шапка с червен ширит. Шапката беше твърде голяма за главата му и падаше чак до очите. Беше с кафяво сако, а отдолу носеше жълта тениска с якичка. Липсваха две копчета и той виждаше гърдите на мъжа, нашарени от мрежа тънки бели белези, все едно паяк бе изплел паяжина върху кожата му.

— Съжалявам, не чух да влизате — каза Лени, пренебрегвайки въпроса му. — Какво да ви дам?

Мъжът не отговори. Изглежда, дишаше трудно. Лени погледна зад него, навън към паркинга. Не видя никаква кола.

— Имаш ли мляко? — грубо изстреля мъжът.

— Разбира се.

— Бренди с мляко — каза и си потърка стомаха. — Имам проблем с корема.

Лени му приготви коктейла. Млякото беше толкова студено, че образува конденз по чашата, затова я уви в салфетка, преди да я постави на бара. Мъжът излъчваше кисела, резлива миризма, изобилие от незнайни комбинации от типа бренди с мляко. Надигна чашата и я преполови.