Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 37

— Погледнахте ли вътре? — попита я.

— Да. Има само дрехи и тоалетни принадлежности.

— Имате ли нещо против?

— Не. Давайте — каза тя примирено.

Той внимателно разкопча ципа на чантата и прерови съдържанието парче по парче, разгръщайки тениските, бельото и дънките. Прегледа дори дезодоранта и крема за бръснене. Най-сетне дръпна ципа, затвори багажника и двете врати и се отдалечи от колата. Свали ръкавиците и й ги върна.

— Благодаря — каза тя. — Ще си ги пазя навеки. Свършихте ли?

— Да — отвърна той. — Засега. Попречих ви да бъдете някъде ли?

— При съпруг. Куче. Вана. Вечеря.

— Значи, нищо спешно.

— Кажете честно, имате ли изобщо някакви приятели?

— Достатъчно. Не набирам нови.

— Това не беше предложение. А да искате да споделите с мен нещо от оглеждането на колата?

— Нека преспя и ще говорим на сутринта — каза той. — Все пак ви чакат съпруг и куче, и вана, и вечеря. Тук няма нищо, което да не може да почака, а Бруно Пърлман няма да стане по-малко мъртъв до утре. Отдавна е престанал да чака нас да разгадаем последните му мигове.

Излязоха от гаража вън на прохладния нощен въздух.

— Имам един последен въпрос — каза той.

Блум въздъхна. Рон щеше да готви лазаня тази вечер. Беше му казала, че ще се прибере много преди шест, и той щеше да се постарае масата да е сложена до седем. Отдавна минаваше седем. Представи си почерняло ястие и нацупен съпруг.

— Казвайте — рече тя.

— Някой съставил ли е списък на намереното у тялото и в колата?

— За пълни селяндури ли ни смятате? Да, накарах Стайнс да го напечата и да го включи в доклада.

— Мога ли да получа копие?

— Не — каза тя и в същия миг осъзна, че звучи по-хапливо, отколкото й се иска. — Но ще ви позволя да го видите — омекна накрая, — стига да не прекарате цялата нощ с него.

Той влезе след нея в централния офис и я изчака на вратата. Докладът-в-развитие за Бруно Пърлман лежеше на бюрото й. Намери списъка с вещите и му го подаде.

— Знаете ли — каза тя, — ако се окаже, че е убийство, може току-що да съм предоставила този списък на заподозрян.

— Ако го бях убил аз, щях да се погрижа да проверя кога са приливите и отливите, преди да го метна във водата.

Опита се да отгатне дали се шегува, но не успя. Той прегледа списъка набързо и й го върна.

— Свободна ли сте за чаша кафе утре?

— Само ако черпите.

— Какво ще кажете за „Улесен“, около десет?

— Да нямате дял от това място?

Този път той повдигна вежда, но не каза нищо. Ей, помисли си тя, ама какво очакваше — че няма да те държа под око ли?

— В десет става — рече му.

Излязоха навън заедно.

— Благодаря ви — каза й той.

— За какво? Че ви оставих да огледате колата на един мъртвец?

— Че не ми казахте да си гледам работата.

— Ако все пак се окаже, че вие сте го убили, страшно ще се ядосам.