Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 35

— Началник Блум — каза той и тя се почувства някак нервна, сякаш светът леко се беше изместил от оста си. Около него витаеше някакъв конфликт, смесица от противоречия — болка, но и покой; гняв, но и хладнокръвие. Забеляза белите шарки в косата му, страданието беше изписано на лицето му.

А очите… Ако беше в по-приятелски отношения с Боби Соумс, сигурно щяха да намерят много общи положения във впечатлението си от Паркър. Преди да пристигне, го беше виждала единствено на снимки, но се питаше дали очите му винаги са били така обладани — и така обладаващи. Това бяха очи на човек, станал свидетел на случки отвъд разбиранията на останалите, а може би и отвъд неговите собствени. Тя знаеше, че сърцето му е спирало три пъти след стрелбата и че всеки от тези пъти е бил реанимиран. Може би жертвите на подобни травми губят по малко от себе си всеки път и оставят част от съществото си в тъмнината. А може би той беше донесъл нещо от тъмнината със себе си. Да, това беше. Това не бяха очите на човек, който е по-малко от онова, което е бил. Не, това бяха очите на човек, който е много повече.

— Господин Паркър. Имате ли нещо против да ви попитам какво правите тук?

— Да не би да съм пропуснал постановление срещу наслаждаването на гледката?

Не го каза сприхаво. Звучеше просто развеселен.

— Такова още не сме издавали, макар че има разни хора в града, които е радост биха намерили начин да го таксуват, стига да могат. Не, просто се чудя дали е съвпадение, че пълните дробовете си на няколко крачки от мястото, където, както, убедена съм, знаете, наскоро изплува един труп.

— Разполагате ли вече с име?

Блум забеляза, че не бе отговорил на въпроса й… макар всъщност като че ли току-що го беше направил. — Няма официално установяване на самоличността, но смятаме, че намерихме колата му.

Той изчака. Тя въздъхна. Не така трябваше да протече разговорът, но, мамка му, в този мъж имаше нещо.

— Бруно Пърлман, на четирийсет и пет. Жител на окръг Дювал, Флорида.

— Доста далеч е от вкъщи. Под наем ли е?

— Не, негова собствена.

— Карал е чак до тук от югоизточна Флорида?

— Така изглежда.

— Само за да се метне в океана?

— По този въпрос още нямаме становище.

— Звучите така, все едно вече репетирате за пред журналистите.

— Може и така да е. Ще оповестим името, щом уведомим семейството му. Само че…

Паркър отново просто зачака.

— Ами — продължи Блум, — изглежда, не успяваме да намерим негови близки роднини. По всичко личи, че, общо взето, е бил самотник.

— Ами щатската полиция?

— Те са затрупани с работа покрай издирването на онова хлапе Оран Уайлд. Същото важи и за патолога — чакат я четири обгорели трупа. Ще стигнат до нас, когато им остане време. Поддържаме връзка, но…

Думите й замряха. Той довърши вместо нея.

— Става дума за кола на плажа и труп на друг плаж — още повече труп, който никой не бърза да разпознае или оплаче. Намерихте ли писмо?