Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 23

В началото Ларейн и Грег пазеха дистанция и му предоставяха пространство да пие кафе и да чете вестници, книги и списания, все купени в „Улесен“, като нито една от книгите не беше върната съгласно опцията за замяна с петдесет процента отстъпка, въпреки че големият надпис на касата подканваше клиентите да сторят тъкмо това. Но малко по малко те опипаха почвата и откриха, че е внимателен, закачливо забавен и напълно наясно с необичайността на положението си в града. Грег в частност се разбираше особено добре с него, а той бе образец на дисфункционалния и независим книжар. Създаваше впечатление, че не одобрява повечето избори на книги на клиентите си (което си беше така) и негодува срещу продаването на бройки от онези, които обича (също вярно) — или защото не е убеден, че клиентът е достоен за книгата, или, в случаите с редки издания, защото мразеше да вижда как напускат книжарницата му. Местните бяха свикнали с нрава му, а с туристите най-често се оправяше Ларейн. Точно както имаше говорители с гласове, създадени за радиото, така имаше и книжари с отношение, създадено за ерата на интернета, която ограничаваше възможните недоразумения, възникващи при какъвто и да било контакт очи в очи.

Сега, докато Паркър отпиваше от своето кафе американо и прелистваше раздела за изкуства на „Ню Йорк Таймс“, Грег се приближи, понесъл под мишница три дебели еднотипни томчета — психиатричен анализ на брачния и сексуален хумор, който беше сигурен, че може да продаде със значителна печалба на някой гостуващ през лятото психиатър, ако приемем, че изобщо успееше да се накара да се раздели с тях, когато моментът настъпеше.

Паркър продължи да си чете вестника. Не вдигна поглед.

— Ти да не ме игнорираш? — каза Грег.

— Получава ли ми се?

— Не. Някога да си чувал за английска група на име „Дъ Смитс“?

— Да, само че си прекалено стар за тях.

— Както и да е — продължи Грег, като даваше всичко от себе си на свой ред да игнорира приноса на Паркър към разговора, — вокалистът им, Морисън…

— Морисей.

— …Морисей. Има песен, която се казва „Колкото повече ме игнорираш, толкова повече се приближавам“. Обмислям да го заимствам за мото.

— Това означава ли, че ако говоря с теб, ще си тръгнеш?

— Не, това също само ще ме насърчи.

Той премести книгите в другата си ръка.

— Чу ли, че са намерили тяло в Мейсън Пойнт?

— Да, минах покрай плажа на връщане към града.

Паркър вдигна поглед към Грег за първи път.

— Изглежда, началник Блум тъкмо беше отишла там. Новините се разпространяват бързо.

— Тук ли? „Бързо“ дори не се доближава до истината. Сигурно има хора, които са знаели, че човекът е пътник преди него самия.

Грег се замисли над думите си.

— Не исках да прозвучи, нали се сещаш, както прозвуча. Освен ако някой тукашен не го е убил, но това ми се струва малко вероятно.

— Защо така?

— Приливите. Предполагам, че е влязъл във водата пò на юг.

Паркър отново насочи вниманието си към вестника.

— Е, изглежда, Блум се е заела сериозно.

— Тя е добра. Извадихме късмет с нея.