Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 21

Детективът Паркър.

Беше говорила с него само веднъж, когато го забеляза в универсалния магазин на Хеймън да си купува хляб и мляко. Представи му се и попита как върви настаняването, колкото да се държи приятелски по съседски. Стори й се приятен, макар и резервиран. Знаеше, че той понякога обича да си чете вестника в кафене „Мусбрет“, макар че Боби Соумс й беше казал, че предпочита малките масички в задната част на „Книги и картички Улесен“. Соумс доста се ядосваше за Паркър. Изглежда, беше останал с впечатлението, че всеки един момент в залива Грийн Херън може да се разрази стрелба. Паркър също така вечеряше в „Брикхаус“ няколко пъти в седмицата, но обикновено не пиеше нищо по-силно от газирана напитка. Но най-вече — от това, което беше дочула, — той просто се разхождаше по плажа до къщата си и два пъти седмично пътуваше до клиника „Брук Хаус“ за физиотерапия.

Сега тя му кимна и той й кимна в отговор. После хвърли още един поглед към оживлението на плажа и си продължи по пътя. Кара зад него през града, докато той не отби пред „Улесен“. В огледалото за задно виждане го видя да взема брой на „Ню Йорк Таймс“ от стойката до вратата и да влиза вътре. Значи е вярно, помисли си. Той предизвикваше любопитството й. Предвид репутацията му присъствието му в Бореас беше нелепо. Все едно в краката ти да се мотае граната, за която са те уверили, че е обезвредена, но ти самият да не си имал време да провериш.

Само че днес тя си имаше други грижи. Струваше й се, че може да помирише мъртвеца по найлоновите ръкавици, които беше захвърлила на пода на колата. А може би само си въобразяваше. Когато отби по алеята пред къщата си, взе една торбичка от онези, които държеше под ръка за нуждите на черния си лабрадор Джоди, хвърли вътре ръкавиците и я завърза. Рон, съпругът й, не си беше вкъщи. Работеше по ремоделирането на кухня в Истпорт и щеше да се прибере по-късно през деня. Пусна Джоди да потича в задния двор, докато се преобличаше, после я повика обратно вътре и пак се качи в колата. Докато се отдалечаваше, носът на Джоди беше лепнат на стъклото на входната врата — олицетворение на изоставянето. Блум се опита да не гледа. Понякога беше благодарна, че така и не си роди деца. Не беше сигурна, че ще бъде способна изобщо някога да напусне къщата.

„Улесен“ — макар че според Ларейн Улесен на табелата трябваше да пише „При Улесен“ или дори „При Улесенови“, тъй като тя и брат й Грег бяха съсобственици — беше неизменно присъствие в Бореас от средата на петдесетте, когато родителите на Ларейн и Грег, тогава в началото на двайсетте си години, отворили магазина. Те продължиха да го управляват до края на века, след което решиха, че им е дошло до гуша и е време младото поколение да поеме юздите. Нито едно от децата им не беше семейно. Грег за кратко се бе сгодил за местна жена, но връзката им така и не потръгна, докато Ларейн — е, дълбоко в себе си тя май предпочиташе компанията на жени, но беше прекалено срамежлива и прекалено ревностна лютеранка, за да направи нещо по въпроса. Не беше язвителна или нещастна, само малко самотна, но обичаше брат си и обичаше книгите, чрез които бе намерила известно удовлетворение от живота.