Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 222

Иша, Иша, Иша, Иша…

В известен смисъл тя беше обладала Иша Горски, населявайки образа й и присвоявайки си миналото й. Сега вече притежаваше цялото право над него. То беше нейно, десетилетие след десетилетие. През повечето време дори вече не се усещаше като скритата друга. Омъжи се за съпруга си Дейвид като Иша Горски, но прави любов като Иша Уинтър и стана майка като Иша Уинтър. Смяташе, че е неспособна да зачене — дори не беше искала дете, — но после, вече преминала четиридесетте, тя роди Рут. Не беше чак толкова чудодейно, като при Сара, която износила син на Авраам в залеза на годините си, но се доближаваше.

И се беше грижила за Рут, по свой си начин, макар че Дейвид винаги бе бил човекът, който я обича истински. Може би ако изпитваше по-дълбоки чувства към дъщеря си, нещата щяха да са различни. И колко странно, че се случи Рут да роди в края на трийсетте си години и че Иша обичаше внучка си повече, отколкото дъщеря си. Може би се дължеше на това, че Дейвид не остана жив достатъчно дълго, че да стане част от живота на Аманда, в следствие на което тя се превърна в дете на баба си, като герой от народна приказка. Всички го казваха.

Но тя беше обичала и Дейвид. Детективът имаше право — дори в предишния си живот тя не бе изпитвала особена омраза към евреите и се беше омъжила за един от тях, защото така би направила истинската Иша, но изненада сама себе си с обичта си — и с желанието си — към Дейвид Уинтър. Знаеше, че в частност Рийз я презира за това и че смята измамата й за най-дълбоката форма на падение за една арийка, но и че пазеше мнението си за себе си, защото присвоените богатства от Любско, грижливо укрити от нея след войната, бяха платили за прехода му от Европа до Южна Америка, а после и до САЩ, и бяха защитавали както него, така и останалите. Когато евреите дойдоха да душат около Рийз в началото на шейсетте години на в търсене на документи, свързани с Мителбау-Дора и Анселм Тромлер, тъкмо нейните подкупи се погрижиха съответните сведения да изчезнат от германските федерални архиви.

За разлика от него Краус беше възприел по-прагматична, дори романтична гледна точка, считайки, че тя по същество е жертвала себе си в името на своите другари. „Онова, което един мъж може да предложи като героизъм на бойното поле, жената компенсира с безгранично упорство и жертвоготовност“, беше й казал веднъж, цитирайки една от максимите на Хитлер, като удобно бе забравил, че Иша се беше изцапала с кръв в Любско, когато бе водила децата за ръка до операционната, където помагаше на Краус с леталните инжекции. Разбира се, тя трябваше да го върши дискретно — убиването беше мъжка работа и при все че беше евтанизирала физически и душевноболни като медицинска сестра в Графенек, все още се смяташе за неуместно една жена да се занимава открито с акт на извършване на предумишлено убийство, дори срещу евреи или други обществени врагове.