Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 15

И така, в онзи първи ден, объркана от внезапния катаклизъм в живота й, тя наблюдаваше как мъжът върви бавно по брега с ръка на бастуна, със сведена глава и устни, помисли си тя, които се мърдат съвсем лекичко, сякаш говори на себе си или може би брои стъпките си. Поспря се за момент да огледа къщата им, забелязал паркираната отпред кола и кашоните и куфарите на верандата. Вдигна поглед и за миг Аманда беше убедена, че гледа нея, въпреки че вече знаеше, че от този ъгъл щеше да му е трудно да я види, както е легнала на леглото си. Още когато пристигнаха, провери доколко стаята е подходяща за наблюдателен пост, като се местеше между спалнята си и пясъка. Не, беше почти сигурна, че той не може да я види, но въпреки това почувства силата на погледа му и дори за миг сякаш беше в стаята при нея, толкова осезаемо беше присъствието му.

После той продължи нататък, а тя се премести, за да може да продължи да го наблюдава. Не беше от момичетата, които шпионират хората. Веднъж баба Иша я хвана да ровичка из шкафа й; невръстните очи на Аманда бяха привлечени от старите рокли, които баба й пазеше, но никога не носеше, от кутиите за обувки, останали нови и недокоснати, и от другите незнайни съкровища, които може би се криеха вътре. Баба Иша наистина се ядоса и дълго наставлява Аманда за правото на уединение. Оттогава Аманда винаги внимаваше да не любопитства, но мъжът вървеше по плажа, пред очите на всеки, който се окажеше наоколо, така че не е като да правеше нещо лошо, като го наблюдава. Дори да беше така, вниманието й можеше да се отнесе нанякъде и да го остави да се превърне във все по-малко интересен обект, докато накрая изобщо престанеше да го забелязва, стига да не беше онова, което той направи после.

Спря, пресегна се надолу към пясъка и вдигна нещо черно-червено, след което продължи още малко по-нататък. Накрая пристъпи вляво на чистия бял пясък отвъд досега на настъпващия прилив и пусна предмета. После се обърна и закрачи обратно към къщата си, като се движеше дори още по-бавно и предпазливо от преди. Лицето му изразяваше умора и, според нея, болка.

Изчака, докато той се скрие от погледа, и след като се убеди, че се е прибрал у дома си, излезе от стаята и тръгна полекичка към плажа. Не й отне много време да намери малкото вързопче, понеже бризът беше подел червената лента плат, която обозначаваше местонахождението му.

Мъжът беше захвърлил платнена чанта, на пипане пълна с камъни, чийто отвор беше завързан с червената лента. Възелът не беше много стегнат, така че бързо го отвърза. Съдържанието, след като беше разкрито, не се оказа страшно интересно. Бяха просто най-обикновени стари камъни, без красиви шарки, без необичайни набраздявания. Прегледа ги всичките, да не би случайно сред тях да имаше скрит скъпоценен камък, но не намери такъв. Когато приключи, върна камъните в торбичката, завърза отново възела и я намести обратно в малката вдлъбнатина в пясъка, откъдето я беше взела.