Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 17

— Той да не…?

Но Дженифър се изправи и обърна гръб на Аманда. Разговорът беше приключил.

— Защо не мога да видя лицето ти? — извика Аманда, но в мига, в който думите изскочиха от устата й, съжали, че попита.

Дженифър се спря.

— Искаш ли да го видиш? — попита. — Наистина ли искаш?

Тя бавно се обърна и вдигна дясната си ръка, за да отметне косата от лицето си.

А Аманда се събуди с писък и намери в леглото си пясък.

5

Кори Блум беше началник на полицията от две години и продължаваше да бъде най-младият човек, заемал някога този пост. За разлика от нея предшественикът й, Ерик Ланге, към момента на пенсионирането си беше най-дълго служилият началник в щата, но дори тогава градът, общо взето, трябваше да го принуди да напусне едва ли не под дулото на пистолета. Ланге умря скоро след пенсионирането, факт, за който Блум не съжаляваше особено, въпреки че пазеше подобни мисли за себе си. Почитателите на Ланге — от които накрая бяха останали едва неколцина, — казваха, че сърцето на стария началник не могло да понесе, кажи-речи, безделническия живот, при все че Блум би се изненадала, ако на аутопсията се е показало сърце, по-голямо от жълъд.

Ланге имаше солидно германско потекло — да не повярваш, но бащата на стария глупак беше още жив, тропаше на прага на столетието — и управляваше Бореас като свое лично феодално владение. Той беше шовинист и хомофоб, а най-доброто, което можеше да се каже за него, беше, че поддържаше нивото на престъпността ниско, макар че то не се беше увеличило и след напускането му, което подсказваше, че Бореас изначално не бе точно Детройт или Ню Орлиънс. В края на господството му вече беше ясно, че жителите на града искат промяна, и Блум беше назначена за началник, без да се вдига почти никакъв шум. Помогна й това, че беше женена за мъж, който беше родом от Пирна, и макар че никога не беше изказвано нищо в този смисъл, това, че няма деца.

В по-голямата си част преходът към Бореас от Бангор, където Блум служеше, преди да кандидатства за поста на началник на полицията, беше безболезнен, улеснен от неочаквания бонус на внезапната смърт на Ланге, който иначе щеше да бъде неспособен да устои на порива да си вре носа в нейните работи и щеше да се държи като началник в изгнание. Да, имаше такива, които мърмореха, че официалното публично лице на силата на закона в града е прекалено млада и по-същественото — жена, но Блум приложи правилния подход и дори онези, които с радост биха издигнали статуя на Ерик Ланге в центъра на града, постепенно бяха започнали да я приемат. Все пак останаха шепа кибици, включително заместник-началникът на Ланге, Карл Фостър, който си хвърли куклите и парцалките от детската кошарка и напусна полицията, когато градът го пренебрегна за сметка на Блум.

Прав му път. Спести й главоболията да го принуди да напусне.

Тя паркира експлоръра си в края на плажа при Мейсън Пойнт, изхлузи кецовете и ги замени с черните водоустойчиви ботуши, които винаги държеше в багажника. Уж не беше на смяна, но бързо научи, че в действителност никой полицейски началник в малка общност някога е бил напълно освободен от задълженията си. Както и да е, това беше различно. Не всеки ден на брега в нейния град изплуваше труп.