Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 14

Баба Иша обичаше Аманда. Обичаше я сляпо, глезеше я и изпълваше всеки аспект от живота й. Аманда и майка й дори живееха в къща недалеч от тази на баба Иша, на земя, която беше нейна собственост. На Аманда й липсваше животът там. Липсваше й баба Иша. Не я бяха чували, откакто се преместиха в Бореас. Искаше да попита майка си за това, но тя беше потънала в собствените си грижи и всеки път, когато Аманда се опиташе да повдигне въпроса, майка й се ядосваше, а Аманда не обичаше да вижда майка си такава.

И така, когато не беше на училище — което се случваше често, защото страдаше от болест, с която докторите не знаеха какво да правят, — Аманда убиваше времето в дрямка, в четене или в гледане на телевизия, докато не я заболяваха главата и очите. В началото беше намразила Бореас, мразеше това, че е откъсната от приятелите си в Пирна и от баба Иша. Само че бавно, но непоколебимо, океанът започваше да я омайва със своя ритъм и звуци, тъй като беше същият този океан, който се разбиваше близо до старата им къща, нищо че гледката беше друга. Не можеше да си представи да заспива без шушненето на вълните или да се буди без мириса на сол във въздуха и острия дъх по кожата й.

Мъжът, който живееше в единствената друга къща в залива, беше привлякъл вниманието й почти мигновено. Видя го да върви по брега още първия ден, докато седеше на новото си легло и се взираше навън към океана. Той пристъпваше бавно и внимателно, сякаш се страхуваше да не падне, нищо че дори и да станеше така, пясъкът нямаше да го нарани особено много. Придържаше се край по-меките участъци близо до големите дюни и използваше бастун. Не беше стар обаче, което я изненада. Ограниченият й опит показваше, че само старите хора като баба Иша ползват бастуни, затова заключи, че този мъж трябва да е или пострадал, или сакат.

Поради относителната липса на мъже в живота й, Аманда изпитваше любопитство към тях. Не към момчетата — тях вече ги разбираше достатъчно добре, че да ги пренебрегва почти напълно, намирайки ги в най-добрия случай за забавни на моменти, но през по-голямата част от времето дразнещи, — ами към големите мъже: възрастните, като майка й. Не можеше изцяло да схване същността им; начинът им на мислене и действията им й бяха чужди. Приличаха й на различен биологичен вид от момчетата в училище и не можеше да си представи как някой толкова тъп и негоден за нищо във всяко отношение като Грег Сайкс, който стоеше зад нея в часовете и веднъж се бе изплюл в косата й, е възможно, като порасне, да стане способен например да кара кола или да се задържи на работа. Грег Сайкс вонеше на пикня и обикаляше с ръка, втъкната в панталоните, когато си мислеше, че никой не гледа. Можеше да си представи порасналия Грег Сайк единствено като по-голяма версия на сегашното му аз — все така да плюе, все така да мирише на пикня и все така да играе с пишката си, понеже не прави разлика между „лично“ и„публично“.