Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 13

Джон Коннолли

— Добри хора са — рече си Соумс. — Нищо нямаше да ти стане да кажеш „здравейте“.

Но кой беше той да го съди?

Върна се в колата и остави детектива на усамотението му.

4

Аманда Уинтър не разбираше напълно защо беше заставена да се премести в тази къща край океана. Знаеше единствено за някаква караница между майка й и баба й, макар че не беше посветена в повода за нея. Просто се беше научила да разпознава настроенията на майка си, тъй като двете бяха близки по начина, по който само майка и дъщеря, отраснала без мъж в живота им, могат да бъдат, и разбираше, че въпроси относно кавгата не са добре дошли.

Бащата на Аманда беше починал още преди тя да се роди и майка й рядко говореше за него. Аманда знаеше само името му — Алекс Гойър — и това, че е бил механик. Баба й веднъж го беше описала с много смешна дума: кьопав. Аманда провери значението й в интернет и установи, че означава безполезен или некадърен. Имаше и други думи, но само тези разбра. Не й харесваше да мисли, че от баща й няма никаква полза, понеже ако тя беше част от него, то значи нещо в нея също беше безполезно. Майка й се беше постарала да я успокои по този въпрос. Твърдеше, че баща й не е бил безполезен, каквото и да приказва баба Иша.

Вече по-голяма и по-привикнала към нюансите в речта и поведението на възрастните, Аманда беше научила — най-вече от баба Иша — повече за отношенията между майка й и баща й. Знаеше, че баба Иша се ядосала, защото майката на Аманда забременяла, без да е омъжена, а щом разбрал, баща й не пожелал да се ожени за нея, а вместо това прекъснал всякакви връзки с тях. Фактът, че баща й беше изоставил майка й, докато Аманда още е в утробата, я натьжаваше и сякаш затвърждаваше мнението на баба Иша за него.

Някой бе убил баща й — застрелял го в сервиза, в който работил. Откритието беше скорошно и дойде от баба Иша. Аманда се чудеше дали това не е една от причините за голямата караница. Не беше сигурна какво мисли за убийството на баща си. Баба Иша беше споменала наркотици. Това правеше ли баща й лош човек? Не, надяваше се Аманда. Да си лош, е по-лошо от това да си безполезен. Баща й явно е нямал голямо семейство — майка му починала, а баща му, отново според баба Иша, досущ като сина си, не бил стока. Бащата на баща й — нямаше как да мисли за него като за свой дядо — бе умрял, когато Аманда била още бебе. Черният му дроб не работел както трябва, а накрая изцяло спрял да функционира. Майка й отишла на погребението, макар че подобно на толкова много други неща, засягащи семейство Гойър, Аманда го откри едва години по-късно.

Така че баба Иша бе единственият прародител на Аманда, тъй като дядо Дейв, нейният съпруг, също беше починал. Аманда почти не го помнеше. Имаше сива коса и носеше очила с дебели стъкла. Майка й казваше, че дядо Дейв наричал Аманда „Манна“, като небесния хляб. Понякога майка й също я наричаше така и това я радваше.