Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 80

Когато се върна назад във времето, се сещам за сблъсъка си с насилнически желания... И че ми харесваха.

Бях на осемнадесет, когато отидох на гости при близка приятелка. Тя работеше в един от посещаваните български курорти. Бяхме само двечките в нейната квартира.

Тя беше на работа до следобед, после се прибираше и започвахме да се контим за излизане. Чуруликахме постоянно като птичета. В тези времена се обличах предизвикателно, имах наркотична нужда от мъжките погледи. Бях като лакомо животинче, ненаситно, винаги искащо. Не можех без това.

Бях забелязвана от всички.

Местните момчета зяпаха, но не смееха да припарят. Приятелката ми също беше много хубава, но доста различна. Ако аз бях отракана, тя беше свита и притеснителна. Аз бях с черна коса и сини очи, тя имаше руса коса и зелени очи. Като телосложение бяхме сходни. Аз имах по-голям бюст, а тя беше малко по-слаба.

Разхождахме се из центъра, сядахме по заведения, разговаряхме за какво ли не.

Един от тарикатите на града реши да се запознаем. Тя се страхуваше от него и ме предупреждаваше. Аз обаче се закачах и флиртувах, усещах, че той е заинтригуван и това ще доведе до нещо интересно. От какво трябваше да ме е страх? Нещата, от които тя се опасяваше, бяха желани и търсени от мен.

Една вечер отидохме в местната дискотека. Както танцувахме, дойде едно момче и ме помоли да изляза за малко. Навън ме чакаше моят обожател. Помоли ме да седна в колата, за да ме пита нещо. Аз се качих, без да се замисля. Вратите се заключиха и колата рязко потегли. На това май му се казва отвличане, ако не греша, но не мога да се правя на жертва, когато не съм.

Бях чула достатъчно слухове за него, приятелката ми изсипа куп „страшни“ клюки за агресивността му, за властността му, за лошата му слава. Такива предупреждения ми действат възбуждащо.

Изпитвах страх, разбира се. Но не прекален, иначе щях да пищя или да ритам. Просто седях на седалката, свита и умълчана, а вътрешно се вълнувах силно.

Спряхме на затъмнено място. Слязохме. Поведе ме по камениста пътека, стигнахме до заден вход на хотел. Заслизахме надолу по някакви стълби. Не говорехме, само токчетата ми тропаха. Не чувах гласове, нито музика, нищо.

Озовахме се при басейн – лъхнаха ме влага и топлина. Връхлетя ме мисълта, че всичко е предварително планирано от него – затова няма хора, нито звуци.

Жертвата беше доволна, че хищникът е качествен.

Моят похитител отиде нанякъде и се върна с две чаши вино. Подаде ми и отпихме. Нямам представа как се е чувствал и дали е бил изненадан от покорността ми. Не казах „да“, нямахме уговорка, нито представа къде съм.

Той бавно слезе по стълбичките в басейна. Чувах как водата се разплисква около тялото му. Повика ме. Подчиних се като под хипноза.

Събух сандалките си. Смъкнах поличката. После черния прозрачен потник. Свалих сутиена и бикините. Кожата ми беше топла, гладка, мека. Бях възбудена, харесваше ми да ме гледа и да предвкусва какво ще се случи. Хищникът беше изумително кротък.