Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 53

Бях опитвала с двама мъже, беше време да увелича броя. Същевременно исках да пробвам секс с вързани очи. (Исках и с вързани ръце, но това се случи по-натам.)

С Тишо някак спонтанно двете отделни фантазии се сляха в една. Той бе пълен сладур – свеж, усмихнат, чаровен. Свободно се говореше с него – винаги забавно, с шегички и добро чувство. Можех да му се доверя.

Бях му споделила, че ми се иска да съм с вързани очи, както и с повече от един мъж. Той каза, че ще го направим. Имал двама приятели, подходящи за целта, в бойна готовност – само чакали аз да поискам. Че как иначе?

Това беше моя фантазия от доста време. Както знаем, при реалното случване винаги ставаха нови, неочаквани неща.

В живота е същото.

В случая хубавото беше, че имах доверие на един мъж, той – на двама. Бях спокойна, залагайки на преценката му.

Тишо ме взе и отидохме в апартамента на единия от приятелите му. Беше доста развълнуван, не спираше да ми ги описва, да ми обяснява колко са точни като мъже, за да бъда спокойна. Аз не се притеснявах – веднъж щом съм тръгнала, не давам заден ход.

Сърцето ми обаче тупкаше през целия път до апартамента.

На моменти дори губех нишката на разговора – мозъкът ми пулсираше от тръпката, адреналинът беше в голяма доза. Говорехме си, смеехме се, но чувствах и малко страх пред неизвестното – на непознато място, с непознати мъже, че и с вързани очи! Цялата тръпнех.

Качихме се в апартамента – приятна атмосфера, канапе, голямо легло. Седнах и Тишо веднага ми сипа едно. Пийнах. Пусна музика.

Облегнах се назад, кръстосах крака и дантелата на чорапките ми се показа.

– Ммммм... – измърка той.

Бях с черни мрежести силиконови чорапки, бельо в червено и черно, черна пола и червена ризка, на високи токчета. Алкохолът ме загря, усещах как се влива, как ме отпуска и разгорещява. За мен не беше задължителен, но ми харесваше и предпочитах да пийна. Хубаво си приказвахме, само мъжете ги нямаше.

– Какво става? – попитах го.

– Не знам...

– Я ми ги набери по телефона – казах аз.

Все по-често изпитвах наслада да бъда дръзка, цинична и похотлива.

– Добре... ето...

– Ало – чух мъжки глас.

– Здрасти! Абе... чудя се – вие ще ме ебете, или няма да ме ебете?

– Ха-ха – идваме, идваме...

– Хубаво – засмях се и аз.

Тишо също се беше нахилил.

Пак се заговорихме нещо, той отиде към банята и се върна с един червен шал.

– Охоооо...

– Да, подготвени сме.

– Мммм, идеално – казах със задоволство.

Тъкмо изрекох това и чух асансьора. После стъпки. Спряха пред вратата. Пулсът ми се забърза.

Тишо мина зад мен. Усетих ефирната материя на шалчето по лицето си. Превърза ми очите с внимателни движения. Бях настръхнала, нащрек, безумно развълнувана.

Не знаех какво ме очаква!

– Виждаш ли нещо? – попита ме Тишо.

– Не, нищо не виждам – отговорих.

– Добре.

Чух тропане, завъртане на ключ и изведнъж в главата ми нахлуха непознати мъжки гласове („Охо, здрасти... здрасти... как си...“ потупване по рамо... стъпки... смях...). Някой приближи до мен. Усещах, че ме наблюдава, а другите двама си говореха нещо.