Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 15

Нямах връзки, търсех просто секс, имаше дори ситуации, в които не различавах мъжете, бърках подробности за тях, не помнех имената им и прочие. Не можех да задържа вниманието си върху никого, доста бързо първоначалните ми страст и желание се превръщаха в пренебрежение и отегчение.

Бях непостоянна – губех себе си, разпилявах се, не можех да се концентрирам върху един мъж. Не бях способна на привързаност.

Започнах да се терзая, че нямам и не мога да създам връзка. Усещах, че искам повече, но не можех да разбера приятелките си с многогодишни връзки – та как може да правиш секс само с един човек?! Това за мен беше нещо невероятно, глупаво и излишно, не се връзваше с представите ми за истинско удоволствие.

Натрупаха се и семейни проблеми, заради които често плачех.

Отношенията с баща ми бяха ад, дори нормален разговор беше невъзможен. Постоянно ме обиждаше, тъпчеше самочувствието ми, даваше ми да разбера, че за него съм нескопосана тъпанарка, която за нищо не я бива.

Съзнавах, че точно това провокира и проблемите ми с връзките, неумението да се съсредоточа върху един човек, да проявя търпение и нерви да го опозная, да направя нужните компромиси.

Започна да ме мъчи безсъние.

Единственото спасение за мен беше да се появи точният мъж – да ме накара да повярвам, че си струва да обичаш. След около година терзания се случи нещо неочаквано – нещо, което отричах и твърдях, че никога няма да ми се случи.

Любов, брак и деца

(... И ТАЕН СЕКСУАЛЕН ЖИВОТ)

Както в приказка, точният мъж дойде в точния момент. Той беше здравата основа, която ми беше нужна – да бъда обожавана, обгрижвана, да се чувствам единствена за някого.

Любовта му бе безусловна, безбрежна, искрена и дълбока, подобна на тази на майката към децата й.

Изведнъж забравих за всичко останало – забравих заканите си, че няма да бъда обикновена домакиня, че ще бъда различна, отказах се от претенцията, че ще имам необичайна съдба.

Любовта ме помете.

И се омъжих.

Всички, които ме познаваха дори бегло, бяха шашнати. Не знаех дали не греша, дали не ме ръководеше желанието да задоволя близките си и очакванията им. Дали не избягах от баща си, намирайки спасител?!

Или пък исках сигурност – бракът предоставя удобна маска, която се приема добре в обществото и те прави „нормален“. Имах нужда от брачния статут, за да легитимирам себе си. На събития предизвиквах страх в жените, но когато разбираха, че съм семейна и че имам деца, се успокояваха и ме приемаха за една от тях. Гледаха ме с любопитство, разпитваха ме откъде съм си купила роклята, как съм си направила косата, с какъв парфюм съм и т.н. Започвах умело да се възползвам от положението си – чрез статуса си приспивах (вярното) им усещане за мен.

В началото на брака ми сексът беше прекрасен, само като времетраене можеше да се желае още. Малко ме ядосваха традиционните схващания на любимия ми и отказът му да опитваме нещо „по-така“. Не искаше да правим нищо щуро, дори напротив – блокираше спонтанността ми, правеше груби забележки, които трябваше да „ме вразумят“ и да ме накарат да проумея, че не се държа „както трябва“.