Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 120

Пак отпих.

– Наистина си красива, Красавице.

Плътен хубав мъжки глас. Припомни ми, че всъщност стоя срещу човек. Впрочем, той не знаеше как изглеждам. Беше се доверил на усета си, на (очевидно) вярната си интуиция.

– Заповядай, седни.

Седнах. Двете очи ме пробождаха като ножове. Сведох поглед. Никога в живота си не бях свеждала поглед в сексуален контекст, но не издържах. Може би ако успеех да си внуша, че отдолу има топли човешки очи, щеше да ми е по-лесно, но не можех. Или не исках. Целта не беше да ми е лесно.

– Много си страшен.

– Ха-ха, така ли? – засмя се той. – Нима не искаше това?

– Да. Но си неочаквано страшен.

Той не отговори.

Седеше на леглото точно срещу мен, впил в мен отвратителните сини топчета. Зачудих се къде ли точно гледа. Вероятно ме разглеждаше на части, спирайки поглед повече на гърдите, после на краката, след това на очите, устните…

Щях да си изпусна чашата, когато той рязко стана и се изправи.

Да ме зяпа отвисоко беше още по-лошо. Висотата имаше своята функция – там винаги са силните, могъщите, важните. Но властта беше бързо стопена и заместена от нещо перверзно, заляло ме като морска вълна. Той клекна, разтвори краката ми и подуши котето ми. Започна да опипва бедрата ми, плъзваше кожените си ръце надолу, стисна коленете и обхвана глезените. Кожата ми настръхваше заедно с пътечката на ръцете му.

Отмести дантелата на гащичките ми, облиза срамните ми устни, а аз изстенах и затворих очи.

– Много си сладка, Красавице.

Аз само пъшках, защото грапавият му език дразнеше влагалището ми и си играеше с отвора ми. Отделях влага и се подмокрих. Когато се дръпна, видях, че на устата има голям отвор и може да играе добре с устни и език.

Очите ме гледаха втренчено. Дръпнах поглед настрани.

Звяра бръкна с пръст в путката на Красавицата и го раздвижи. Ужасно се възбудих, дори повече от целувките досега. Някак беше по-шантаво един изрод да прониква така. Хвана ме за ръце и ме изправи. Бавно съблече роклята ми.

– Още по-красива си сега…..

– Благодаря – не знаех какво друго да кажа.

Наведе се и целуна зърната ми. Набъбнаха в танца на езика му, щръкнаха и се втвърдиха, а ареолите потъмняха. Гледах гривата и я докоснах – изкуствена коса, неприятна на допир.

Изведнъж очите ме стрелнаха и аз едва не извиках.

Звярът беше бърз.

Блъсна ме на леглото, с един „удар“ се проснах и уплашено го зяпнах. Идеята за „нахвърлянето“ доби нови параметри за мен. Гледах като хипнотизирана как отвратително грозен изрод бавно приплъзва към тялото ми – разкрачва краката ми, намества се между тях, кожите ни се допират, а очите ме пробождат… Хем не можех да гледам, хем поглеждах. А като погледнех, бързо местех поглед.