Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 119

Този се оказа много умен и премина „теста“ ми. Съгласи се на абсолютно всичко.

Вървях към хотела, който бях избрала.

Роклята ми се вееше от вятъра и се увиваше около краката ми, обути в красиви силиконови чорапи. Токчетата ми тропаха по плочките и отекваха в тихата съботна сутрин. Както обикновено, мека влага навлажняваше черните ми дантелени бикини, а бюстът ми плътно лепваше в черния дантелен сутиен. Но това не бях точно аз, защото влязох в образа на Бел.

В приказката „Красавицата и Звяра“ девойката попада в замъка на Звяра, който е груб, озлобен и отблъскващ. Друго от приказката не е нужно, защото важни са само образите.

Получих съобщение с номера на стаята. Приближавах хотела, а сърцето ми биеше на бързи обороти. В стаята трябваше да ме чака… Звяра.

Млад мъж, надянал маската на чудовище, с грива на животно и с ръкавици на ръцете. Непознат млад мъж. Не исках да знам кой е и какъв е. Стигаше ми, че е интелигентен, дискретен, свестен и точен. Не ме интересуваше друго. Сексът също не ме вълнуваше сам за себе си.

Търсех перверзията, сюжета – да изживея изиграването на непозната роля, позволявайки й да ме превърне в друга, макар и за кратко. Аз не мога да бъда принцеса, отвлечена от чудовище, но мога да имитирам това. А каква е гаранцията, че това играене не е истинският (ми) живот?!

Подобно на тезата, че сънят ни всъщност е реалност, а реалността ни е сън, кой би могъл да ми даде основателни доказателства, че развратният ми свят е по-малко реален, стойностен и смислен от живота, който живеех извън него?! Та аз се чувствах най-щастлива, хармонична, удовлетворена и спокойна именно чрез тези мои изживявания!

Влязох в хотела и изкачих стълбите. Намерих вратата и почуках.

Застинах, направо се бях вледенила. Неописуемо е как в мен се поместваха състояния на страх и възбуда. Стори ми се, че чаках дълго.

Когато вратата се отвори, направих крачка назад и ако се бях поддала на инстинкта си, щях да избягам. Грозотата, изродската физиономия, липсата на човешки лик ме стреснаха, сякаш някой ми фрасна шамар. Заля ме чувство на отвращение и погнуса – тези немърдащи стъклени очи ме пронизваха до кости, все едно очите му ме глозгаха като хищник.

Не издържах и сведох очи.

Звярът се дръпна назад, направи ми място да вляза.

Плахо пристъпих.

Той затвори и мина пред мен, отивайки към леглото – видях черен панталон, хубаво голо мъжко тяло от кръста нагоре, стегнато и поддържано, чудесен задник. Лъхна ме възбуда отвътре и добре че стана така, защото изпитвах страх и стоях като пън.

Чудовището ми подаде уиски с ръка, скрита в ръкавица.

Леле, каква нужда имах да пийна!

Взех чашата и загледах гривата му – тъмнокестенява четина, излизаща от темето и падаща до раменете.

Отпих солидна глътка и зяпнах пак лицето. Ужасно добре направена маска. Много бръчки, много остри линии, много фини изпълнения в детайлите – именно те действаха. Но най-силно ми влияеха очите – направо не можех да издържа да ги гледам, измествах очи встрани, без да искам, напълно инстинктивно. Стъклени, непомръдващи, немигащи – като на мъртвец или на зомби. Втренчваха се в мен и ме пронизваха като разяждаща киселина. Нищо човешко не излъчваха и точно това ме плашеше, изтръпвах и ме завладяваше страх. Сама се изумявах колко силно ми действа тази маска, този образ. Че бях актриса, бях, но това беше същинска изненада – да усещам как страхът пъпли в мен.