Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 122

Бях в ръцете му.

Той обхвана основата на бедрата ми и ме зашиба бурно, от което премрежих очи и котето ми пусна нова доза сок.

Това чудовище ебеше адски добре.

Имах късмет.

Извади го и ми заповяда да стана, да падна на колене и да духам. Послушно го направих – клекнах в краката на Звяра и налапах члена, миришещ на розата ми – връхлетя ме възбуждащата миризма. Натикваше го в гърлото ми и бавно вадеше навън.

Когато вдигнах поглед, срещнах стъклените изкуствени очи с правоъгълни зеници и се почувствах като в някой филм; като че ситуацията не беше реалистична, а перверзна илюзия. Все едно гледах отстрани.

Звярът наведе глава още по-надолу и втренчването в мен доби налудничави параметри, завладяваха ме отвращение, страх и безпомощност. Пенисът, разтварящ устните ми, отново навлезе навътре, което – съчетано с привеждането му към мен – ме накара да помисля, че ще ме смачка, че ще проникне целият. Наистина се притесних и опитах да се дръпна, но той веднага разбра и ме хвана над лактите, изправи ме и ме хвърли на леглото със сила.

Инстинктивно понечих да бягам – чувствах се хваната в капан, плячка на хищник. Но само попривдигнах ръце и ледените уродливи очи се вкопчиха в мен, хипнотизираха ме и замръзнах.

Въпреки провокирания страх от разигралата се сценка, бях силно възбудена. Усещах мокротата между краката си, твърдостта на зърната, настръхването на кожата и тупкането на сърцето отляво.

Дълбоко в себе си винаги съм мечтала за свръхвластен мъж, който така да ме влудява, наелектризира и омагьосва, че да не мога и да не искам да мръдна пред погледа му.

Вероятно Звярът ми даваше именно това – усещането за свободата чрез подчинението и забравянето на Аза и Егото. Аскетизмът прави същото, макар и с различни методики: освобождава духа чрез лишения, чрез отказ от определени навици. И в двата случая става въпрос за личен избор.

Звяра беше змея от приказките, а аз, Красавицата, бях и отвлечената мома. Сякаш разлепвах вътрешните си слоеве и достигах до дълбокото дъно, където живееха най-скритите пластове – мои, но и общочовешки. Там се преплитаха несъзнаваните ядра – митологично, архаично, загадъчно, сънувано... И нямаше цензура, нямаше правила, нито закони. Бяха възможни всички лудости, извратености, инцести; всичко отричано и забранено. Способността да покажеш такива части от себе си, да ги изкараш на повърхността, ставаше възможна чрез голямата възбуда – само в това състояние на съзнанието и тялото ставахме развратни. Да си развратен е като да си луд – чувстваш и демонстрираш онези прикрити дълбоко в човека страсти, които всеки от нас носи в себе си, но малцина показват.

Откаченият и перверзникът са едно и също, само че в различни аспекти. И двата варианта са налице

във всекиго, само че така наречените „нормални“ го крият, те се самоцензурират и управляват добре съзнанието си с юздите на разума и логиката.

Но гаранции никога няма. Не се знае кой от коя страна ще бъде в даден момент.

Аз избирах да махам бариерите и да бъда перверзна, защото само така се чувствах истинска, здраво вкопчена в Природата и Вселената. Съединявах се с Космоса и всичко ставаше едно голямо Цяло. А когато си част от Цялото, тогава си необходимата брънка, ценното колело на веригата, тогава си нужност и значимост.