Читать «Перверзни игри» онлайн - страница 118

Последва нещо любимо: бутна ме напред да легна, притисна ме с тялото си и неспирно напъваше аналната ми цепка, която потреперваше при всяко дразнение. Толкова обичах да ме пълнят със сперма! И ето – усетих я как блика в мен, как ме пълни, как ме облива с топлината си!

Спермата е сила, власт, живот. Да я получавам, да се изпълвам с нея, ми даваше несравнимо удовлетворение.

Някак предпочитах да ме пълнят отзад – не че във вагината не беше хубаво, но го свързвах с друг тип близост, с повече сантимент и любов. Докато задничето ми, напълнено с бял крем, си е абсолютна перверзия; поне чувството е като че „ми дават да разбера каква кучка съм“ и как заслужавам да преливам от сперма.

Срещата ни завърши с разговор на чаша вино.

Чувствах се доволна да изживея емоция, която се е вляла в мен, гледайки филмче. Е, вярно, мъжете не бяха изроди, но се справиха отлично с тялото ми.

Съвсем скоро след това имах изживяване именно с „изрод“, така че получих желаната фантазия, но на две части.

Ще поясня.

Очевидно имах влечение да имам сношение с грозновато същество – физически силно, властно, непознато, малко плашещо. Разбира се, говоря за нещо фантазно, за сливащи се образи в главата ми, смес от древност, митология, архетипи, магия, ритуалност…

Може би е странно, но виждам еротика в чудовище с еректирал пенис, проникващ в красива жена. Контрастите бяха твърде много: красота – грозота, сила – слабост, мощ – крехкост, груба кожа – нежна кожа; изобщо – игра на естетика и физически данни в обратни посоки, в широк диапазон.

И ето че съвсем спонтанно ми хрумна, че мога да получа, ако не наистина, поне нещо подобно в действителността.

Красавицата и Звяра

Хареса ми стилното представяне на един млад мъж.Пишеше добре – богат речник, гъвкав израз. Твърде рядко някой може да ме впечатли в това отношение.

Не зная точно как се получи, но точно на него, точно в определен миг споделих, че бих искала да ме чука звяр и във фантазията ми моментално нахлуха поредица идеи. Той попиваше думите ми като гъба и категорично реши да не пропуска среща с мен, независимо от моя строг тон и малко дръзко поведение.

Но всъщност само такива мъже печелят. Как можеше един мъж да прилича на чудовище?

Ами лесно. С маска. С грива. С ръкавици по ръцете – за да може кожата ми да бъде докосвана не от нечия друга кожа (човешка), а от различна материя и да се придобие усещането, че ме пипа необикновено същество.

Всичко останало зависеше от мъжа – един властен Господар би изиграл брилянтно тази роля.

Бях станала директна и непоколебима в отношенията си. Заявих твърдо какво точно искам, как, къде и кога. Отсрещната страна просто се съгласяваше.

Трябва да кажа, че се възхищавах на мъже, които ми позволяваха дързости. Именно в това беше силата им. Само тогава попадах в ръцете им. Всичко е взаимност, кръгов поток от енергия – каквато дадеш, такава ти се връща. Ако един мъж ми откажеше – добре, но той губеше. Ако пък проявеше малко такт и търпение, получаваше несравними емоции. Защото аз се отдавах, когато първа получавах. Мъжът береше плодовете след това.