Читать «Пенрик» онлайн - страница 430

— Ако майка ми беше с мен сега, в лодката — каза след малко Икос, — щеше да стане лошо.

— Да — съгласи се Пен. — Като ми остане време да си поема дъх, ще посветя химн на белия бог.

Икос кривна глава.

— Копелето е и твоят бог, така ли? — И отговори сам на въпроса си: — Ми да, как иначе. Нали рече, че си Негов свещен. Е, щом с Него си приказвате на ушенце, един вид, защо не го помолиш да благослови пътуването ни?

Пен направи свещения знак, потупа два пъти устни с палец и каза:

— Ако се съди по събитията досега, Той вече го е направил.

— Хм. Така излиза.

Седяха мълчаливо, докато лодката завиваше бавно на юг.

16.

Найкис се събуди от почукване на вратата и скочи. Слава на боговете, беше Боша. Тя хвърли бърз поглед през прозореца да се ориентира за часа, докато Идрене присядаше на ръба на леглото и се прозяваше, а Боша сваляше шапката си и сядаше на едно столче. Беше късно следобед. Наистина ли бяха спали толкова дълго? До залез оставаха най-много два часа.

— Какво открихте? — попита Идрене.

Боша направи физиономия.

— Нищо полезно засега. Три от корабите в пристанището потеглят в друга посока, един не е подходящ за жени без ескорт, а последният е от флотилията на Ксаре. Сами разбирате защо не мога да ви кача на него, а и следващата му спирка е Тасалон, където не бива да ви виждат.

Идрене кимна. Найкис не знаеше да се тревожи ли, или да си отдъхне. Добре би било да потеглят възможно най-скоро, но едно забавяне би позволило да Пен да ги настигне. Ако не го беше сполетяло нещо ужасно, разбира се…

— Още колко можем да изчакаме — попита Идрене, — преди да се откажем от пътя по море и да поемем на изток по суша? И бихте ли могли да ни откарате до някой от основните пътища, където да наемем карета и да сменяме конете?

— Не е невъзможно — каза Боша, макар че идеята очевидно не му допадаше. — Само че заповедта за задържането ви ще стигне до границите преди вас. Целият ни план зависи от бързината.

И наистина, единствената им надежда беше да надбягат преследвачите. Ако потерята ги настигнеше, всяка съпротива, без Пенрик, беше обречена на провал, а дори и с него нямаше гаранция, че ще се измъкнат.

— С този отлив ще отплават три кораба — продължи Боша. — Доколкото разбирам, в пристанището на Акилаксио всеки ден хвърлят котва по пет-шест кораба да разтоварят или натоварят. Има и два по-малки, които пристават редовно. — Говореше за местни съдове, които пътуваха между градчетата и островите в тази част на крайбрежието. — Но те няма да ви свършат работа.

Никаква, помисли си Найкис. Само щяха да ги изложат на същите рискове във всяко пристанище по пътя си и да ги забавят допълнително.

Идрене разтърка подпухналите си от съня очи.

— Нека изчакаме до утре сутрин. Току-виж се появил подходящ кораб. Ако не, ще поговорим пак и ще решим какво да правим. — Стана да се наплиска с вода от умивалника, после отиде да погледне през прозореца. — Да ви кажа, до гуша ми дойде от малки стаи. Чувствам се като в капан.