Читать «Пенрик» онлайн - страница 432

— Прецених, че рискът е малък — добави Пен, което не оправи нещата.

Боша се оттласна от стената да отвори на слугинята, взе подноса с вечерята и поръча още храна, съвсем предвидливо, защото двамата мъже се нахвърлиха на подноса като вълци.

Втората порция храна бе доставена и изядена още преди Пенрик и Икос да стигнат до края на разказа си. Версиите им бяха оплетени и често противоречиви, а многобройните въпроси на Идрене не помагаха.

— Като ви слушам, направо ми се иска да се бях повозила на онази твоя машина, Икос — каза тя. — Звучи страхотно. Може някой ден да ме качиш.

Икос се ухили, а Пенрик потърка брадичката си и измърмори нещо нечленоразделно.

Найкис разказа историята от своята гледна точка, като пропусна да спомене само особеното си преживяване в двора със свещения извор. Пен не понечи да поправи пропуска ѝ, с което си спечели мълчаливата ѝ признателност. Накрая Найкис се обърна към Икос.

— Значи още разполагаш с онази лодка, така ли?

Той поклати глава.

— Лодката не е моя, а и с нея не може да се стигне до Орбас.

Пен се почеса по главата и се намръщи.

— Честно казано, искам да намеря баня, преди да съм се качил на каквото и да било. После ще наобиколя пристанището да видя какво ново е пристигнало.

Найкис се отпусна в леглото, разкъсвана между екстаз и подновени страхове. Последните ѝ се струваха неоснователни. Така де, предвид тревогите ѝ, докато Пенрик го нямаше, появата му би трябвало да успокои страховете ѝ. Сигурно така се чувства човек, когато залага всичко на последния зар. Този тип вълнения явно не ѝ бяха по вкуса.

Стъмваше се. Найкис кършеше ръце от тревога, а Идрене крачеше напред-назад и Боша гледаше да не ѝ се пречка. Пенрик и Икос най-после се върнаха, значително по-чисти.

Щом затвори вратата, Пенрик, с блеснали очи, избълва на един дъх:

— Има два нови кораба в пристанището. Единият е рокнарийски…

Хорово потръпване.

— … но другият е от Саон. Почти е натоварил и скоро ще отплава. Няма да мине през Орбас, но ще спре при островите на Карпагамо, а оттам лесно ще хванем нещо до Орбас.

— Ти знаеш ли саонийски? — попита Найкис.

— О, да, той всъщност е бащиният ми език. Джуралд е саонийско име. А да не забравяме и просветена Амберейн, една от ездачките на Дез преди мен. Човекът, с когото говорих на кораба, ме взе за свой сънародник. Не го поправих. Има време за това. Както и да е, разполагат с няколко каюти, които дават под наем на независими търговци. Само една беше свободна и я запазих. Все ще е по-просторно, отколкото в карета. Още една можело да се освободи по пътя. Потеглят с отлива утре заран.

— Веднага ли тръгваме? — попита Идрене, готова да нарами багажа.

Пен поклати глава.