Читать «Пенрик» онлайн - страница 429

Нищо чудно, че капитаните не качваха магьосници на корабите си.

Единствена Рухия възрази. „Запази спокойствие. Ако изобщо имат нещо общо с бягството, ще търсят жена. Тук жени няма. Нека претърсят, щом искат. Ще огледат и ще си тръгнат.“

„Да — съгласи се Пен с Рухия, после каза, за да угоди на останалите: — А ако нещата тръгнат зле, вероятно ще имате възможност да се развихрите на воля.“

Дездемона изсумтя. Изобщо не се беше вързала.

Приятелчетата на Икос също не се зарадваха на неканената компания. Пен беше чувал, че седонийските островитяни понякога си докарвали доходи и от други, не толкова законни дейности като риболова. Контрабанда, казано накратко. Или пиратство дори. Само дето… той обходи с поглед лодката, която газеше плитко и явно не носеше скрит товар… днес не личеше да карат забранени стоки.

Нито избягали затворнички, в този ред на мисли.

— Откъде се взеха тези? — обърна се Пен към Икос.

Галерата ги настигаше бързо и тяхната лодка нямаше шанс да я надбяга в това тихо време.

— Имперската флота има пост от другата страна на острова — отговори Икос. — Не пълен гарнизон. Основно куриерски лодки и няколко галери, които да предупредят навреме материка, ако на хоризонта се появи заплаха. — След миг добави: — Аз проверих. Ти не провери ли?

Пен само примижа в отговор.

Щом галерата ги наближи достатъчно, за да се чуват, екипажът на Икос неохотно се подчини на заповедта да спрат. Галерата също забави, греблата се вдигнаха, а няколко офицери се скупчиха на перилата да огледат отвисоко рибарската лодка. Млад моряк с имперска униформа се спусна по едно въже и скочи при тях.

— Търсим една жена — каза той и даде нелошо описание на Идрене. От пръв поглед беше ясно, че на борда няма пътници от посочения пол, макар морячето да задържа поглед върху Пен, вероятно заради чужбинските му очи. Които не бяха кафяви като на бегълката, затова младежът изгуби интерес и добави: — Може да се е удавила вече. Ако намерите тялото ѝ, докарайте го на офицерите в залива на Лимнос. Има награда. Кажете и на другите рибари, които видите.

Хората на Икос проявиха известен интерес при новината за наградата, после морячето улови въжето, метнато от галерата, и се изтегли по него, без дори да си намокри краката. Икос избута с гребло лодката, а веднага щом двата съда се раздалечиха достатъчно, веслата на галерата захапаха стройно вълните и я тласнаха по пътя ѝ. Отиваше боговете знаят къде, но важното бе, че си тръгваше, точно както беше предрекла Рухия.

И то не в посоката на Акилаксио. Засега.

Пенрик издиша шумно и седна като подкосен.

Икос се тръшна до него задъхан. Явно Пен не беше единственият, чието сърце се беше качило в гърлото.

— До мръкнало новината ще е стигнала материка — каза Икос.

— Да. Макар че не се знае каква ще е новината. Май са се вързали на версията със самоубийството, отчасти поне. — Което не означаваше, че ще прекратят издирването. Дори и така обаче преследвачите трябваше да покрият голяма площ, а Идрене и Найкис бяха на едно конкретно място. Къде щяха да търсят Идрене — навътре в сушата или по пристанищата, с идеята, че се опитва да хване кораб?