Читать «Пенрик» онлайн - страница 428

— Това ли е майка ти? — каза единият. — Май не си ни казал всичко за семейството си, друже.

Икос сви рамене.

— Промяна в плана. Явно майка ми е тръгнала за Акилаксио. Трябва да стигнем там.

— Сериозно? След всичките ти усилия да я измъкнеш?

— Да. И на мен не ми харесва особено. — После посочи с палец през рамо. — Този казва, че ще плати за превоза.

Пазарлъкът не трая дълго, защото Пен затвори сделката при първата предложена цена, само и само да потеглят веднага. Мъжете, които си бяха лика-прилика с коравите рибари от пристанището в Гуза, вероятно знаеха от Икос какъв риск поемат, а и да не знаеха, Пен не се чувстваше длъжен да ги информира.

Лодката се вряза в прозрачната вода, досущ рибарска гемия, излязла да хвърли мрежи в ранната утрин сред миризма на напечени от слънцето дърво и катран, сол и рибешки люспи. Би била съвсем на място в студените езера на Кантоните, но изглеждаше абсурдно малка в това безкрайно синьо море. Когато вдигнаха едничкото ѝ платно, Пен се сви на сянка под него и остави управлението ѝ на екипажа — надяваше се, че мъжете си разбират от работата. Икос очевидно смяташе така, защото се сви на палубата и задряма. Или имаше безрезервно доверие в уменията им, или беше толкова уморен, че изобщо не му пукаше.

Бяха ли стигнали Найкис и Идрене в Акилаксио живи и здрави? Или бяха налетели на някаква неприятност, която да забави дългия им нощен преход по крайбрежния път? Окуцял кон, счупено колело, преобърнала се каруца? Или разбойници? Боша лесно би се справил с един разбойник и дори с двама, но ако са били повече?

„Две офицерски вдовици няма да се дадат лесно — изтъкна Дез. — Боша едва ли ще трябва да свърши цялата работа сам.“

Това не го успокои особено. Макар че Идрене определено изглеждаше хладнокръвна жена. А и Икос, който я познаваше много по-добре от Пен, очевидно бе смятал, че Идрене ще се справи с дяволската му машина, без да изпадне в паника. (Дез изръмжа.) Ако беше вярно, че с възрастта жените заприличват на майките си, значи бъдещето му с Найкис щеше да надмине и най-смелите му очаквания.

Ако доживееха да го видят. Или да го започнат поне.

Не беше възможно имперска потеря да е настигнала жените, повтаряше си той. Дори разбойниците бяха за предпочитане пред войниците. Не, тъмничарките на Идрене сигурно още претърсваха Лимнос.

Лодката изви на юг успоредно на брега и Пен проточи врат да погледне за последно смаляващия се остров.

И така стана първият забелязал бързата патрулна галера с по десет гребла на всеки борд и вдигнато платно, която тъкмо заобикаляше един скалист блъскан от вълните нос на Лимнос. Не беше нито рибарска лодка, нито търговски съд. Не, това нещо вонеше на военни. Далечна фигурка на носа посочи към тях, извика нещо и галерата зави в тяхната посока.

Пен отиде при Икос и го разтърси.

— Май си имаме компания. И то лоша.

Икос се надигна на колене, обърна намръщен взор в указаната посока и изпсува.

„Мога да се погрижа за тях, ако искаш — предложи услугите си Дез. — Все едно са пирати.“ Пен остана с неприятното впечатление, че демонът облизва несъществуващите си устни. „Разкъсани платна. Срязани въжета. Счупени гребла. Избили клинове. Разкъсани шевове по корпуса. Пожар в кухнята. Толкова забавни възможности…“