Читать «Пенрик» онлайн - страница 427

Икос скръсти ръце.

— Откъде да знам, че казваш истината за каквото и да било?

— Аз ти се доверих. — „Повече или по-малко.“ — Качих се в дяволското ти устройство. Сега е твой ред.

— Беше си напълно безопасно! — сопна се Икос. — Жив и здрав си, нали?

— И моята магия е напълно безопасна. Ти също си жив и здрав, нали?

Икос тръсна глава и стисна устни, но не побърза да го отреже.

— Виж. — Пен се почеса по главата. Косата му лепнеше от пот. И от боята, види се, защото пръстите му почерняха. — Ти как разбираш, че нещо работи и е безопасно? Изпробваш го, нали?

— Когато пробвам ново оборудване — каза Икос, — пробата има за цел да го унищожи. Ако не успея, значи всичко е наред.

— А. Е, ако имаше двама магьосници на разположение, този подход сигурно би свършил работа. Предполагам, че съзираш проблема.

Икос изсумтя.

— Мислех си по-скоро за въпроси. — „Питай каквото поискаш“ беше покана с твърде много неизвестни величини, затова Пен спря дотук.

— Да, ама откъде да знам, че ще ми кажеш истината? — изтъкна Икос. — Но… добре де. Защо Найкис се дърпа? Какво не ти харесва? Нали си свещен и прочие? Жените си падат по такива неща. — Нещо като усмивка изкриви устите му. — Не е като да се връщаш от работа потен и миризлив.

Пен не беше сигурен, че последното е комплимент.

— Не мога да кажа — отвърна той, прецизно, ако не и вярно докрай. — Но когато научи, че държат майка ѝ на Лимнос, Найкис потърси мен за помощ. Разбирам, че нямаш доверие на мен, но нямаш ли вяра на нейната преценка?

Икос се замисли. Колебаеше ли се? Във всеки случай мълча дълго.

— Добро момиче е тя — каза накрая. — И е умна.

— Знам.

— Хм.

— Ти имаш лодка, а аз спешно трябва да стига до Акилаксио. Мога да ти платя за времето и риска. — Не посочи цена. Нямаше нужда никой да знае каква част от кесията на дук Джарго носи у себе си.

— Лодката не е моя. На едни приятели е.

— Добре де. Ще платя на тях.

Икос сви устни.

— И те няма да са доволни, че съм качил магьосник.

— Не е нужно да споменаваш какъв съм. Нито че съм магьосник, нито каквото и да било друго.

— Искаш да излъжа приятелите си?

— Предпочиташ да чуеш още веднъж целия този дебат, с подробностите? Ако си мислиш, че на теб ти е писнало, представи си какво ми е на мен. Не е необходимо да лъжеш. Просто… не го споменавай.

— Което говори много за теб. — И все неща, които Икос не одобряваше, ако се съдеше по саркастичното му изражение.

Пен размаха отчаяно ръце.

— По план с Найкис и майка ти трябва да се срещнем в Акилаксио и да ги придружа оттам до Орбас. Ако дойдеш с мен, ще се видите. Скоро няма да имаш друг такъв шанс.

— О. — Пауза. — Да беше започнал с това.

Пен още се чудеше какво да отговори, когато Икос тръгна по страничната пътечка.

— Хайде — каза през рамо и се ухили озъбено. — Ти ще носиш въжетата.

Пен се влачи след Икос близо две мили по обраслата с шубраци крайбрежна пътека. Стигнаха до друг малък залив и там завариха лодка с тричленен екипаж, мъже изпечени от слънцето и корави като Икос. Размениха си лаконични поздрави с него, а Пен зяпнаха мълчаливо.