Читать «Пенрик» онлайн - страница 425

— Флорина би могла да ти каже много по въпроса. Знам колко мъчителна може да бъде тази тревога, но поне при теб решението е на една ръка разстояние. Пенрик е лекар и сигурно би могъл лесно да установи истинската причина. Храмът къта своите магове лечители като вода в пустинята, а ти разполагаш с един от тях само за себе си.

— Майко! — викна Найкис и усети как страните ѝ се сгорещяват. — Не мога да поискам от него да… да прегледа интимните ми части!

— Защо не? Той едва ли ще възрази. Нито като лекар, нито като мъж. Какво, казваш, че още не си го пробвала в леглото? На твое място отдавна да съм го направила.

— Да, това всички го знаем — въздъхна Найкис. — И съм сигурна, че Икос ти е благодарен. — Сръга майка си с лакът. Тази жена умееше да я вбесява като никой друг. — Не знам дали имам твоя кураж. Или каквото там ти е помогнало да издържиш изпитанията. Свирепа решителност или нещо друго.

Идрене се изкиска.

— Икос се превърна в прекрасен човек. Така че резултатът, както виждаш, е добър. На моменти ми беше трудно, признавам, съжалявала съм за много неща в живота си, но не и за Икос, за него — никога. Погледни го така. Или страховете ти са оправдани и малко креватна гимнастика ще остане без последствия, или не са, и всичко се урежда в твоя полза. Или се боиш, че просветен Пенрик ще побегне при новината, че ще става баща?

— Не. За това съм сигурна. Може би дори иска да има дете.

— Още нещо, за което не сте говорили? Списъкът взе да става дълъг, Найкис.

Тя се намръщи упорито.

— Би означавало да заложа целия си живот на Пен. Вече направих това с Каймис. А той взе, че умря. — Гневната безпомощност от онази загуба още я заливаше като вълна всеки път, когато направеше грешката да си спомни.

— О. — Усмивката на Идрене стана тъжна. — Знам отговора на това. Свърши чудесна работа на Флорина. И на баща ти. И на бащата на Икос, впрочем.

Найкис я погледна.

— Сериозно? И какъв е отговорът?

Идрене почука по челото ѝ в жест на благословия, но не съвсем. А после каза с нетипично спокоен глас:

— Отговорът е да умреш първа.

15.

Слънцето се издигаше по небосклона, а Пенрик и Икос все така слизаха по изсечените в скалата поклоннически стъпала. Вече бяха отминали най-тесните участъци, широки кажи-речи колкото изтръпналите от болка рамене на Пен, както и най-стръмните. Дездемона се беше поуспокоила и той рискува да я попита: „Приспособлението на Икос беше чудато, признавам, а и знам, че не обичаш височини, но чак такава паника? Защо, Дез?“.

„Падането щеше да е от много високо.“

„Да, но ти пак не би умряла.“

Колебание и неохота.

„Сюган умря при падане.“

Най-първата човешка ездачка на Дез беше била седонийска планинка от северния полуостров. Провинциалният ѝ акцент постоянно държеше Пенрик нащрек, особено в началото.

„Ден по-късно — продължи Дез — я отнесоха в къщата на Литикон и така аз успях да прескоча в нея. Този спомен не съм споделяла с теб. Нямаше да ти помогне.“

Дез не пазеше в тайна заключителното действие от историите на своите ездачки, но и не говореше за това с повод и без повод.