Читать «Пенрик» онлайн - страница 423

— А и така си имала повод да отидеш в Патос — каза с усмивка Идрене. Седна на леглото и потупа мястото до себе си. Найкис вдигна рамене и седна неохотно.

— Това ти го казваш.

— Но е вярно, нали?

— Да — призна Найкис. — И добре, че бях там, предвид какво се случи с Аделис.

— Да… — каза Идрене и усмивката ѝ изчезна. — Било е ужасно, знам, но се радвам, че си била до него. Без теб щеше да е още по-зле за Аделис. Е, този твой Пенрик няма нищо общо с войниклъка. Наистина ли те е помолил да се омъжиш за него?

— Да.

— И ти не си се съгласила? Защо? Има някакъв скрит дефект на характера?

— Не е… скрит. Просто сложен. Дошъл е в Седония по заръка на адрийския дук, но реално е подчинен на тамошния архисвещен. Или той трябва да си навлече куп проблеми с надеждата да предоговори храмовите си клетви, или аз трябва да ида с него в Адрия. А аз не искам да ходя там, макар той да твърди, че лесно ще ме научи на езика им.

— О. Да. Логично е той да знае адрийски. Но не е родом оттам, нали?

— Да, не е. От Кантоните е, от някакво малко планинско градче. Но е получил образованието си в Лесовете. Говори лесовнишки, адрийски, седонийски, дартакийски, ибрийски, рокнарийски и… не знам още колко езика. Има репутацията на голям учен.

Идрене кимна замислено.

— Вярно е, че цял живот се местя от гарнизон на гарнизон и от лагер на лагер, първо покрай моя баща, а после и покрай твоя. В това отношение армията има своите недостатъци. И сега не бих искала да се преместя в Орбас, ако ти ще заминеш за Адрия.

— Ако правилно съм разбрала предложението му, Пенрик иска от мен да живея като птица във въздуха.

— Ергенски начин на мислене. Е, решението е лесно, ако питаш мен. Или ще остане в Орбас заради теб и ще ти даде къща като сватбен подарък, или, ако не иска или не може, прав му път.

— Майко! Няма да се продам на този мъж!

Гласът на майка ѝ охладня едва доловимо.

— Важното е да не се продадеш евтино. А ако сделката не ти харесва, може би проблемът е другаде, а не къде ще живеете.

— Мм. — Това беше на път да се превърне в един от онези разговори с майка ѝ. За миг Найкис съжали, че изобщо са го започнали. „Или не.“ Само допреди ден съществуваше реалният шанс повече никога да не разговаря с майка си.

Идрене сниши глас.

— Да знаеш, че бижутата на Флорина са в една кутия, зазидана в стената от западната страна на старото ѝ писалище. Там никой не би се сетил да ги търси. Хората обикновено ровят в мазето за такива неща. С Флорина се разбрахме, че бижутата ще са за теб, като втора зестра, когато се омъжиш повторно. Ако се върнеш в къщата преди мен, вземи ги. Омъжена или не!

— Добре, майко — каза Найкис смутено. Флорина имаше забележителни бижута, някои останали от собствената ѝ зестра, други подарък от съпруга ѝ, чиято щедрост бе расла заедно с чина и богатството му. И при най-скромна оценка тези бижута можеха да ѝ купят прилична къща, че и да остане нещичко настрана.

— Това означава, че имаш и друг вариант. При това по-надежден от женитбата. Защо не изпратиш своя магьосник да ти ги донесе? Като герой от приказка, който трябва да изпълни трудна задача, за да спечели принцесата.