Читать «Пенрик» онлайн - страница 424

— Той не е мой… а и не искам да рискува живота си с трето пътуване до Седония! — възмути се тя, при което майка ѝ се усмихна широко.

— Такаа… Значи не искаш да ходиш в Адрия, но вече установихме, че просветен Пенрик ти е по-скъп от пълна кутия с бижута. Или от къща. Е, това е някакво начало. Какво друго?

Найкис въздъхна и отвърна с неохота:

— Да се омъжа за него означава да се събера и с Дездемона. Тя винаги ще е в главата му. По-близка от съпруга. Интимни отношения, които дори не мога да си представя.

Майка ѝ вдигна рамене.

— Много жени се научават да делят съпруга си с друга. Е, повечето други жени не са демони на хаоса, вярно. Понякога се получава добре, друг път — зле, а най-често е нещо по средата. Аз, за щастие, извадих късмет.

— А ти как се реши?… Да отидеш при татко?

— След няколко дълги и откровени разговора, за начало.

— И той те е убедил?

— О, петимата богове да не дават, изобщо не съм говорила с генерала! Би било чиста загуба на време. Говорих с Флорина. — Идрене махна с ръка. — Която беше умна и опитна жена още тогава и това много помогна. — Измери Найкис с поглед. — Ти… ти, изглежда, приемаш този демон като личност. Или набор от личности. Жена, при всички случаи. Тя може ли да говори?

— Да. Но трябва да използва устата на Пенрик, с негово разрешение. Така че няма как да говоря с нея насаме. Той винаги е с нея и тя винаги е с него. Ще бъде с нас и в леглото, ако позволиш да изтъкна.

— О, хм, да. Така нещата наистина стават много лични… — За облекчение на Найкис, майка ѝ не задълба по темата. Само добави бодро: — От друга страна, поне няма да му роди наследници, които да се съревновават с вашите деца.

Найкис стисна зъби.

Само че мисълта така или иначе пусна корени в главата ѝ. Ако проблемът ѝ беше с демона, може би точно с демона трябваше да говори? Разговор, който по необходимост щеше да включва трима. Или четиринайсет.

„Но не е невъзможно.“ А и вече беше виждала Пенрик да преодолява невъзможни неща.

„Говорих с богиня. Един демон едва ли е по-страховит.“

Това беше най-странната мисъл, спохождала я през тази пълна със странни неща седмица. Като семе, което пуска бавни израстъци надолу в земята и нагоре в небето. Найкис го остави засега в нежния мрак.

— Така, значи без Адрия, по-добър от бижута и ще трябва да спиш с демон на хаоса. Макар че, като те слушам, май двете се спогаждате добре. А и тя е изцелила Аделис, нали така? — Изглежда, тази част от разказа на Найкис в най-голяма степен бе помогнала на Идрене да приеме странните аспекти на Пенрик.

— Двамата заедно го изцериха. Ако разбирам правилно, когато лекуват, работят в екип, като впряг.

— Удивителен впряг, ако питаш мен. Друго?

Найкис отклони поглед. Задълбали бяха в най-интимните ѝ страхове, така че защо да не разтовари всичко, до дъно?

— Знаеш, че с Каймис така и не си родихме дете. Все се питам дали вината не е била у мен… И дали няма да обрека Пен на бездетие.

Идрене изсумтя по своя си начин.