Читать «Пенрик» онлайн - страница 422

Изглежда, Боша също не познаваше градчето, но все пак откри една чиста на вид странноприемница близо до пристанището и ги заведе там да наемат стая, където да си починат далече от любопитни погледи. Вървеше на крачка след тях като примерен слуга и качи багажа им в стаята, като не обели и дума, преди да затвори вратата.

— Ще ида да потърся място за коня и каруцата — каза той, — после ще видя какво може да предложи пристанището. Нося документи, които да попълним, след като намеря кораб. — Извади някакви листа изпод туниката си. — Помислете под какви имена и самоличности искате да пътувате. И не излизайте от стаята, преди да се върна. Ще пратя някоя слугиня да ви донесе храна.

— Благодаря ви, майстор Боша — каза Идрене, в знак че е разбрала и одобрява плана му, а той кимна и излезе.

Найкис отиде да надникне през прозореца, който гледаше към покривите на града, повечето плоски и пълни с простряно пране, саксии с подправки и други полезни неща. После взе документите. Вече имаха подписи и печати… да, част от богатството на лейди Ксаре идваше от корабоплаване, значи документите едва ли бяха фалшиви. Макар че Боша със сигурност би могъл да фалшифицира такива неща при нужда.

После двете се възползваха от възможността да се измият и да хапнат, както и — като бивши офицерски съпруги, запознати до болка с предизвикателствата на войнишкия живот — да приготвят оскъдния си багаж за бързо потегляне с минимално предизвестие. Чак след това можеха да си позволят кратка дрямка, която да компенсира безсънната нощ.

Идрене огледа с интерес лекарската чанта на Пенрик.

— Добре е заредена. Не мога да повярвам, че онзи младеж наистина е лекар.

— Такъв е, ако не броиш последната клетва. Душиш ли, майко?

— Разбира се. — Тя вдигна ширитите на Пен, които беше изровила от дъното на чантата, и ги огледа без иронията на Боша. — И наистина е храмов магьосник. Не самоук. Самоуките може да са опасни. Храмовите — не толкова. И какво, значи се ухажвате, казваш?

— Той каза, че ме ухажва. Аз не съм казвала, че го ухажвам. — Дръпна ширитите от ръката на майка си и ги върна на мястото им.

— Мислех, че искаш да се омъжиш повторно. Нали затова Аделис те покани при него в Патос? Да се срещнеш с подходящи мъже? Или така поне ми го обяснихте на мен.

— Да, но той ме запозна само с армейски офицери, а аз не исках да поема отново по този път.

— И каза ли това на Аделис?

— Не… точно. Не исках да го обезкуражавам. Той наистина се опитваше да помогне.