Читать «Пенрик» онлайн - страница 417

Икос се оттласна с крака и изчезна. Пен се провря след него да види какво става. Увил една ръка около въжето, строителят провря крака през примката, нагласи я под задника си, изправи гръб и рамене и стисна с другата си ръка макарата. Завъртя се шеметно около оста си, уви ръка около второто висящо въже и бутна люлката към Пен.

— Не е трудно — прошепна му. — Пъхни се в примката, а другото остави на мен. Не можеш да ми помогнеш, но се постарай да не ми пречиш.

Пен повтори процедурата. Дез пищеше в ухото му. Той стисна с все сили висящите въжета.

Рядко повишаваше глас на демона си, но този път го направи. „Дез, няма връщане. Успокой се и овладей хаоса си, докато не ти кажа друго!“

Дез изскимтя тихичко и се сви на малка нещастна топка в гърдите му. Щеше да се цупи дни наред, ако Пен не измислеше начин да я умилостиви. Процес, от който Дездемона щеше да се възползва всячески, след като дойдеше на себе си. Подаръците за извинение, предназначени за нематериална личност, изискваха сериозна изобретателност.

В случай че оцелееха. Е… в случай че той оцелееше.

„Не искам да свърша в грозен строител — изпищя тя. — Или в делфин.“

„Не е грозен. Мъжествен и корав по-скоро.“ Колкото до делфините, които лудуваха някъде далече под него, тях Пен предпочете да не поглежда.

Икос започна да дърпа въжетата едно след друго, в последователност, която разбираше само той. Рязкото залюляване на люлката при всяко дръпване правеше неприятни неща със стомаха на Пен, но истината бе, че бавно и методично двамата започнаха да се издигат нагоре.

Докато минаваха покрай прозореца на горния етаж, този над стаята на мадам Гардики, Пен затаи дъх. Ами ако някоя ранобудна дяконка или посветена решеше точно сега да погледне към издигащото се слънце? И вместо това видеше издигащ се мъж? Пен би могъл да заглуши виковете ѝ, както беше постъпил с мастифите на Ксаре, но щом той го намираше за нередно, богинята щеше да е на същото мнение.

Ако не друго, поне беше спестил на мадам Гардики това изпитание. Освен ако Идрене не си падаше по въжени люлки над бездънна пропаст. Трудно му беше да прецени след краткото им познанство. Е, жената със сигурност би се зарадвала, че вижда сина си и колко умело се справя той с макарите и въжетата. Едва ли обаче би се зарадвала толкова на риска, който е поел.

Пен се завъртя към морето. Тънката червена линия на изгрева отвъд седонийския материк бавно изяждаше сивия цвят на небето. При други обстоятелства гледката щеше да е наслада за очите. Сега обаче Пен копнееше за мрака на нощта.

Вертикалното издигане спря точно под балконите и Икос подхвана сложен танц с макарите и лебедките — изпъваше три от въжетата и отпускаше четвъртото, откачаше го от напречната греда отзад и го закачаше отпред, и така отново и отново. Придвижваха се на север под изтъняващите сенки с мъчително бавна скорост. Икос, увиснал в люлката си над Пен, дишаше тежко. Пен току поглеждаше към края на фасадата в опит да прецени имат ли шанс да надбягат изгряващото слънце, предвид скоростта си на силно разтревожени, но и крайно предпазливи плужеци.