Читать «Пенрик» онлайн - страница 419

Икос вдигна рязко глава да погледне през процепите между дъските, но успя да стисне зъби, преди да е възкликнал.

Откъм отворената врата на балкона се чу стреснат женски глас:

— Какво?

Друг, по-тих глас, се обади от вътрешността на стаята:

— Хекат, идваш ли?

— Ей сега. Ти тръгвай.

Звук от затворена врата. После проскърцване на дъски току над главите им. Пен и Икос замръзнаха.

Жената, със сините дрехи на дяконка, се наведе през парапета да улови едно подето от ветреца перо. Разтри го между пръстите си. Погледна нагоре. Погледна надолу.

Двамата мъже отвърнаха на погледа ѝ през процепите между дъските. Икос пробва с дружелюбна усмивка. Резултатът беше плачевен — заприлича на пътен разбойник, който се радва на възможността да резне нечие гърло.

Дяконката беше на средна възраст. Колко жени на име Хекат можеше да има в манастира? Десетки, като си помислиш. Жената не беше албинос. Но в изящните черти на лицето ѝ сякаш се долавяше известна прилика с Боша — освен ако на Пен не му се привиждаше от страх, — точно както грубото лице на Икос напомняше за меките черти на Найкис. Дез не беше във форма и Пен не посмя да прещипе гласните струни на жената от страх да не я осакати необратимо. Затова, когато дяконката отвори уста да извика, реши да заложи на друго.

Потупа два пъти устните си с палец, погледна право в кафявото око, което виждаше между дъските, и каза:

— Суракос.

Устата се затвори бавно, но пък погледът стана още по-втренчен.

Икос завъртя глава и зяпна Пен с израз на пълно недоумение. Пен вдигна предупредително ръка, преди онзи да се е разприказвал.

— Какво общо има Сура с това? — прошепна жената и махна с ръка да обхване налудничавата система от въжета и двамата мъже, увиснали под балкона ѝ.

— Ще ми трябва най-малко час да обясня с подробности. — Час, с който не разполагаха. — Но ви обещавам, че когато дойде за рождения ви ден през есента, майстор Боша ще ви разкаже всичко. На спокойствие и след като опасността за самия него е отминала.

Така. Ежегодните гостувания на Боша за рождения ден на сестра му бяха лична информация, известна само на онези, които познаваха албиноса. Но дали щеше да е достатъчно, за да притъпи подозрителността на сестра му?

— А защо не е безопасно сега? — попита тя.

Е, поне беше успял да отклони вниманието ѝ от тяхното богохулно присъствие в женския манастир.

— Столична политика.

Жената примижа, после изсумтя:

— О, богове! Пак ли?

— Нищо лошо няма да му се случи, ако си мълчите за видяното. Освен пред Дамата на пролетта. На своята богиня може да се молите свободно. Няма да се изненадам, ако ви каже добра дума за нас.

Сега вече в окото проблесна възмущение.

— Наистина ли очакваш да повярвам, че имате… един вид божествено одобрение за тази каскада?

Пен знаеше, че имат, или поне че Найкис е получила такова, но му се стори неразумно да подлага на изпитание боговете. Или дяконката.

— Нищо не твърдя. Сура ще ви разкаже всичко.

Жената изгърби рамене и потри отново перото в ръката си.