Читать «Пенрик» онлайн - страница 415

Пен отвърна на въпросителния му поглед:

— Зрението на Аделис се възстанови и двамата с Найкис избягаха в Орбас.

— Ха! Че то това си е чудо! И обяснява много неща. Онези малоумници в тасалонския двор вече със сигурност имат заклет враг.

Пен остана впечатлен от бързината, с която Икос навърза политическите елементи в тази сложна история. Но пък той беше седониец от главата до петите.

Икос се огледа навъсено.

— Това вода ли е? — Отиде при умивалника и пи директно от каната на дълги жадни глътки, после втренчи озадачен поглед в свещите.

Пен побърза да пренасочи вниманието му.

— Този твой план. Къде щеше да заведеш мадам Гардики, след като я измъкнеш оттук? — И наистина ли беше възнамерявал да я пренесе с това страховито приспособление, като тежка греда, която вдигат на строеж?

— Не бих могъл да я заведа вкъщи, защото ще дойдат да я търсят. Рано или късно. Нито да я скрия при работниците си, по същата причина. Мислех да я пратя при едни приятели в Тригони. Пред две години построих мост там.

Това звучеше що-годе разумно, въпреки празнината между въжетата, провиснали от балкон на Лимнос, и реакцията на нищо неподозиращите „приятели“ в графство Тригони. Не изглеждаше по-неосъществимо от плановете на Пен обаче. Два плана, всеки със своите достойнства… докато не се бяха сблъскали челно.

И сега възникваше проблем. Два проблема.

Явно и Икос мислеше в същата посока. Сложи юмруци на кръста си и измери Пен с поглед.

— Зет, а?

Пен също го изгледа, в опит да установи роднинската си връзка със седониеца, и леко му се зави свят.

— От нея зависи.

— Значи ще ми се сърди, ако те зарежа тук. Майка също ще има какво да каже по въпроса, предполагам. — Въздъхна като мъж, когото жените тормозят на общо основание. Много традиционно. И не докрай искрено май. Предвид че беше дошъл тук с цената на много усилия и без никой да го е молил.

Имаха само една рокля, а и тя едва ли щеше да стане на Икос, който беше по-нисък и по-широкоплещест от Пен. Значи Пен трябваше да преведе и двамата през комплекса по най-бързия и тих начин, с риск да се вдигне голяма врява, ако налетят на някоя от обитателките. Може би Икос знаеше къде е задната вратичка към молитвените стълби.

— По-добре да тръгваме — каза Пен.

— Аха — съгласи се неохотно строителят.

Пен тръгна към вратата. Икос тръгна към прозореца.

После и двамата спряха.

— Къде отиваш? — попита Икос и посочи към морето. — Изходът е оттук.

— Искаш да… изкараш и двама ни с това твое, ъъ, приспособление? — попита Пен, а Дез буквално изсъска: „Аз на това нещо не се качвам!“. Пен примижа.

— Защо не? Така щях да изведа майка. Издържа двойно по-голяма тежест. Пробвах го. — Потърка наболата си брада. — Какво има? Страх те е от високо?