Читать «Пенрик» онлайн - страница 416

— Не бих казал — отвърна Пен, докато Дез ломотеше: „Не, не, не!“ — Но наистина е много високо. — Казваха, че човек виждал целия си живот в миговете преди смъртта. Ако това беше вярно и Пен паднеше от тази височина, значи имаше шанс да види всичките тринайсет живота — своя и онези на Дез.

Икос сви рамене.

— Както аз виждам нещата, щом падане от десет метра ще те убие, няма значение дали ще паднеш от десет или от сто.

— Разумен аргумент. — „Не, не е! Лудост е!“

Пен надникна през прозореца да огледа отново приспособлението. Двете люлки явно бяха предназначени за сядане, а системата от макари беше твърде сложна за ума му. Устройството обаче със сигурност беше плод на гениален ум. Дез излъчи убийствени мисли по повод нескритото му любопитство.

Пен вдигна поглед към хоризонта да се ориентира за часа и вдиша рязко. Звездите на изток вече се топяха пред сивия светлик на зората. Отдръпна се от прозореца и каза:

— Много по-късно е, отколкото предполагах. Всъщност вече рано.

— Стълбите не ме изненадаха, но придвижването под балконите отне повече време от предвиденото — каза Икос. — Може би сега ще стане по-бързо. — Поколеба се. — Или по-бавно, заради по-голямата тежест.

— Май ще е по-добре да опитаме по моя начин.

— И какъв е той?

— Да се промъкнем.

Икос го изгледа презрително.

— И как ще излезеш през вратата? — Кратка пауза, после: — И как си влязъл в стаята всъщност?

— Разбирам от ключалки.

— Е, и аз не бих се затруднил, ако си носех колана с инструментите. Обаче го оставих, понеже е тежък. — Присви очи. — Откъде да знам, че в коридора не ме чакат войници?

— Няма никого. Все още. А и ако беше капан, войниците щяха да те чакат от тази страна на вратата и вече да са те овързали.

Дълга пауза на размисъл.

— Моят начин ми харесва повече.

Как да спечели доверието на Икос за три минути, щом три месеца не му бяха стигнали да спечели сестра му? Пен пое дъх и вдигна ръце.

— Хубаво. Нека е по твоя начин. Само побързай.

„Не!“ — извика Дез. Пен взе синия шал, смачка го на топка и го метна през прозореца под озадачения поглед на Икос. Замисли се за торбата с багажа. Ако искаше да инсценира самоубийство, личните вещи на затворничката трябваше да останат в стаята, нали така? Грабна торбата и започна да връща нещата, които беше прибрал. Торбата и роклята набута под дюшека.

— Така, готов съм да…

Ключалката изщрака. Пен завъртя глава и блокира бравата с ръжда преди Дез да се е развикала отново.

— Току-що ни свърши времето — прошепна той. — Хайде. — Вдигна пръст пред устните си. Някой вече тропаше по вратата.

Икос се провря през прозореца. Пен погледна назад. От другата страна на вратата по-едрата от двете тъмничарки се опитваше да завърти големия железен ключ. Пен му добави мъничко ръжда и се ухили доволно, когато ключът се счупи в ключалката. Ругатните, които последваха, категорично не прилягаха на дама, която се намира в манастир на Дъщерята. А и изобщо на дама.

Пен добави още малко ръжда, така че отчупеният край на ключа да се заклещи в бравата. Е, накрая сигурно щяха да го извадят с помощта на чук и длето, дрелка и лост. Или брадва.