Читать «Пенрик» онлайн - страница 413

Плъзна поглед по широкия залив, погледна към брега от другата страна на тъмнеещия проток, а после и надолу, към далечния наниз от остри скали и пенестата бяла дантела на прибоя. Дори за опитен катерач пропастта беше колкото впечатляваща, толкова и страховита. Най-долу се виждаше тънка като косъм гънка, вероятно началото на молитвените стъпала. Горният край на изсечените в скалите стъпала беше на шейсетина стъпки под прозореца. Пен потръпна.

Проточи врат да погледне вляво и вдясно от себе си. Различи тъмните силуети на другите издълбани в скалата прозорци на този етаж. Нямаше корнизи, первази, нищо, което да използва. И толкова по-добре. Изкушението да се измъкне по този път като нищо щеше да го размаже върху скалите долу. Изви врат и огледа изпъкналите балкони на горния кат. От тях го деляха двайсетина стъпки. Човек с кука за катерене и самоубийствена нагласа сигурно би се въодушевил, но Пен не си беше донесъл нито едното, нито другото.

Пътят му за бягство явно щеше да започне с коридора пред стаята. Опасните молитвени стъпала все трябваше да стигат до нивото на манастирския комплекс, някъде вляво от настоящата му позиция. Със сигурност не водеха към строго охранявания вход при подвижното мостче, който се падаше от другата страна. Значи имаше поне още един вход към манастира, за онези смели и отчаяни поклоннички, поели нагоре по трудния път. Въпросната задна вратичка със сигурност беше заключена и залостена за през нощта, но не би представлявала проблем при излизане, дори и без помощта на магия.

Измъкнеше ли се оттам, трябваше да слезе по всичките две хиляди стъпала в безлунната нощ. Но пък той виждаше в тъмното, благодарение на Дез, благословена да е. А и едва ли щеше да се разминава пълзешком с поклоннички по завоите.

Окуражен от така начертания план, Пен си изми ръцете, седна и изяде вечерята на мадам Гардики. Беше по-добра от храната в старата столова от дните му в семинарията, вероятно същата, с която вечеряха служителките на ордена. Е, порцията можеше да е и по-голяма. Пен отопи старателно чинията си, после претърси набързо стаята, но намери само торбичка бадеми, които извади методично от черупките им и изяде за десерт.

Рано беше да привежда в изпълнение плана си за бягство — в комплекса със сигурност имаше твърде много будни жени. Пен извади своите дрехи от торбата и ги облече, после използва четката на мадам Гардики да среши черната си коса и да я върже на нормална опашка. Събра малкото ѝ вещи и ги прибра в торбата. Може би щеше да има възможност да ѝ ги върне. По-късно щеше да навлече роклята ѝ върху своите дрехи, за да наподоби женски силует в очите на всеки, който би могъл да го зърне по тъмните коридори.

Оставаше да реши какво да прави с шала на Идрене. Погледна към прозореца — дали да не го пусне през него? Когато го намереха на скалите долу, тъмничарките имаше да се чудят избягала затворничка ли да търсят, или тялото на самоубийца, отнесено от отлива, теория, подкрепена от заключената врата на килията. Би било отлична диверсия.