Читать «Отписаният» онлайн - страница 99

— Утре ще долети — отговори друг глас на чист руски език. — Посрещайте го. Самолетът излита от Киев в десет и петнайсет.

И затвори.

Погледнах победоносно Слава. Той вече се беше заситил и се изтягаше блажено в креслото ми.

— Сега да имаше гореща вана и двеста грама арменски… — размечта се той.

— Трябваше да почнеш с ваната — забелязах аз. — Коняк ще има. Но отначало да се посъветваме… Да си срещнал случайно Горюнов?

— Той там ли е? — учуди се Слава.

— Нали трябва да се крие някъде. Странно, не ти ли се струва, че всичко се върти около този Алтай?

— Нещо повече. — Саша се прозина. — Прохоров и Горюнов са служили в една и съща воинска част. Знаеш ли, като видя фоторобота, жената на Прохоров попита: кой е този?

— А така! — подсвирнах аз. — И ти си мълча?

— Не исках да те разстройвам — продължаваше Слава, като се бореше със сънливостта си. — Между другото Горюнов е бил там писар, а Прохоров — командир на взвод.

— Не ти ли се струва, че има много странни неща? — Само не заспивай. Можеш ли да говориш с мен?

— Да отложим за утре — каза той и веднага захърка.

Лара пак се подаде в кабинета. Имах усещането като че ли дава ухо на всичко, което става тук.

— Шт… — допрях пръст до устните си. — Не виждаш ли — преуморен е.

— Каква миризма се носи покрай него! — Тя смешно сбърчи нослето си (дори ми се прииска да го целуна). Изправих се, за да притворя вратата.

— Не знаеш още някои работи — съвсем ясно промълви Слава, без да отваря очи, когато сложих ръцете си на раменете на Лара.

Веднага ги свалих, сякаш на вратата е застанала жена ми.

— Пак там е служил синът на генерал Тягунов, когото те молиха да търсиш — каза Слава и отново захърка.

Седнах на бюрото и забарабаних отгоре с пръсти. Посочих с очи вратата на Лара. Трябваше да си събера мислите.

Какво става? Днес министърът на отбраната позна човека от фоторобота, виждал го е някога. Разбирам от вазомоторни реакции. Той не очакваше да го види. И беше поразен като мен, когато помислих, че вече съм срещал някъде този юнак. Само не мога да си спомня къде. А трябва. По-нататък. Двамата с министъра нямаме и не може да имаме общи познати. Не сме се засичали никъде, освен на съвещанията при главния прокурор. Тогава общите познати се изключват. Но има и друго. Този килър е минал пред очите му, а също пред моите. Може да е било за кратко време, но се е мярнал. Тогава къде и как е могло да стане?

Повървях из кабинета. Хъркането на просналия се в креслото Слава Грязнов ми пречеше и отвличаше.

Трябва отново да се обмисли много добре всичко. Изясниха се интересни неща. Благодаря на спящия в креслото ми Слава Грязнов. И тъй, офицерите са служили в една военна част. Затова ли писарят на полка става помощник на заместник-министъра на отбраната? А как се е оказал там синът на генерал Тягунов? По дяволите, какво се крие зад това?