Читать «Отписаният» онлайн - страница 100

На вратата се почука.

— Влезте, отключено е! — казах аз, като предположих, че е Лара. Но бе куриер от ФСС.

— Наредено ми е да ви предам заключението от балистичната експертиза от криминалната лаборатория на държавна сигурност.

— От сутрешното убийство на помощника на министъра? — попитах аз.

— Там е казано всичко — отвърна сухо куриерът и като козирува, напусна кабинета ми.

Как можах да забравя! Шести куршум за месец и половина. Остава само да ги сравним. Отворих плика с треперещи пръсти. Предишните актове от експертизите бяха в сейфа ми. Затова като извадих актовете от сейфа и сравних с новите данни, видях характерните нарези върху снимките на извадения куршум и разбрах: първата винтовка! От която застреляха банкера Салуцки. Не можеше да има грешка. Но пак трябва да се съпостави. Сутринта ще трябва да дам на експертите от Научноизследователския институт съдебните експертизи, сега са си заминали. Постарах се да се овладея. Защото се развълнувах прекалено много. Две винтовки.

Излиза, че килърът се шляе из градове и села с две винтовки? Или просто ги сменя след всяко убийство? Какво дава това? Същото, което и изстрелът под основата на черепа от голямо разстояние. Тоест печели време. Не е глупав, трябва да разбира, че някога ще се разкрие.

Той или си е набелязал ограничени цели, или се старае да натръшка колкото се може повече, преди да го разкрият. И пак е в Москва… Къде ще се окаже по-късно?

И кой е следващият в списъка му?

За тази цел трябва първо да разбера какво ги свързва? Имам предвид убитите. Ще добавя, че Горюнов, с когото заподозреният в убийствата е служил в една част, се страхува от него. Защо? Това трябваше да разузнае Грязнов там, в полка, като знаеше, че Прохоров и писарят са служили заедно. Макар че роднините на безследно изчезналия Прохоров са изпързаляли Слава за солидна сума, та той затъна там, в Барнаул.

Погледнах съчувствено спящия, хъркането му тъкмо премина в мелодично подсвиркване.

Но да продължим интересните си разсъждения, казах си аз. Сега си заслужава да покажем робота не на министъра на отбраната, а на заместника му. На генерал Тягунов. Има смисъл. Синът на Тягунов е служил в същия полк. Може генералът също да е познавал по някакъв начин този Прохоров. Може да е отсядал у тях, когато е минавал през Москва, всичко се случва… Ако военният министър е виждал този офицер, то заместникът му още повече трябва да го познава. Не е изключено.

Интересно, че в цялата история имаме две отправни географски точки. Алтай и Чечня. Интересно, че и двамата офицери са изчезнали безследно в дяволската Чечня. Хубаво ще е да научим: едновременно ли или поред? При това Тягунов-старши помоли именно мен да издирвам сина му. Не, тук имаме просто съвпадение. Винаги съм знаел, че в живота има повече от достатъчно съвпадения. Веднъж като студент пътувах в метрото и на „Сокол“ се качи симпатично момиче. Погледнахме се и нищо повече. На сутринта пътувах по същата линия от станция „Белоруска“. Щом влязох във вагона, веднага я видях седнала до вратата, през която минах. Разбира се, веднага се познахме. И не можехме да дойдем на себе си от изумление. Наложи се да се запознаем, впрочем без продължителни последствия. Срещахме се два пъти и непрекъснато обсъждахме случилото се. Браво, коментирахме, докато се събличахме, да се срещнем в такъв огромен град, да влезем в един и същ вагон, на един влак, да пътуваме в една посока, по едно и също време… Това ни пречеше да се наслаждаваме на секса. Просто не можехме да говорим за друго.