Читать «Отписаният» онлайн

Фридрих Незнански

Отписаният

Маршът на Турецки #22

Тази книга отначало докрай е измислена от автора. Използвани са някои автентични материали както от практиката на автора, бивш следовател и адвокат, така и от практиката на други руски юристи. Но събитията, мястото на действие и героите са измислени. Съвпаденията с имената и названията на реално съществуващи лица и места могат да бъдат само случайни.

Част първа

Списъкът на килъра

1.

Когато телефонът иззвъня, двамата с жена ми замряхме и се погледнахме в упор. Още повече че никак не беше трудно.

— Нали каза, че си изключил телефона! — възмути се тя.

— А не се ли канеше ти да го изключиш? — озъбих се аз и се облегнах назад.

— Сигурно е твоят Меркулов. — Тя ми обърна гръб.

По дяволите. Нямам никакъв личен живот. Беше късно утро, тъкмо онзи половин час преди събуждането на дъщеричката, когато моите възможности започваха да съвпадат с желанията й. Вечер едва се тътря, гледам час по-скоро да се бухна в леглото, а рано сутрин Ирина не иска да чува за нищо такова.

После ще се събуди детето и всичко се завърта…

Сигурно е Меркулов — кой друг може да е. Ще те намери дори да си изключиш телефона. Винаги не навреме. На това отгоре недоволства, че не се обаждам веднага.

Наложи се да стана.

— Александър Борисович! — започна Меркулов и с началническата си интонация показа недоволството си. — Много спите.

— Компенсирам размера на заплатата си — отвърнах аз.

— Не ти ли се обадиха вчера от Министерството на отбраната?

— Само те ми липсват. — Аз въздъхнах. — Пак ли нещо около генералите вилостроители?

— Позна! — отвърна злорадо Меркулов. — Твоят любим генерал Тягунов, нали му води едно дело. Иска да пообщува с теб. С теб и с никой друг.

— Защо ли не го пратих зад решетките — рекох, — поне щях да се наспя. А какво прави нашата военна прокуратура? Тези дела са тяхна работа.

— Всичко е съгласувано. Тягунов иска да работи само с теб. Много му харесало как си ровил около него миналия път. И почти го прати в дранголника. Вече си беше приготвил два чифта бельо и торба със сухари. Такова нещо не се забравя.

— Добре де, ще се подиграваме ли — промърморих и започнах да настръхвам от студ.

Каква беше работата. Вилата на Тягунов струваше не по-малко от милиард. Три етажа, подземен гараж с всички удобства. Бях там. Обикалях, гледах, катерих се. Веднъж — официално: направих обиск и оглед на помещенията с благословията на Меркулов, втория път навестих замъка частно. Когато първия път мерех, бяха успели да скрият някъде войничетата. Около мен имаше само ухилени физиономии на цивилни строители. Втория път — всички войници си бяха на мястото, всички очакващи уволнението.

Като свършат къщата, и си отиват. Такива са правилата при тях.

Лично аз не бих живял в такава къща. Колко души трябват, за да поддържат чистотата в стаите? И колко ключалки, катинари, кучета и телохранители? После разбрах каква е работата. Съседът, генерал-лейтенант, има двуетажна вила. С басейн. И жената всяка нощ нашепва: срамота за теб, генерал-полковник си, заместник-министър, пък да имаш същата вила. Къде отива субординацията? Той има две звезди на пагона и два етажа. Ти си с три звезди. Значи и етажите ще са поне три. Я се опитай да кажеш нещо за офицерската чест и достойнство — ще ти опява до припадък. Как ще гледа тя съседката генералша? Сякаш мъжът й не е генерал-полковник, а само полковник. Може да се каже — разжалван.